Портата на дявола
- Автор: Касслер Клайв, Браун Грэм
- Серия: Досиетата NUMA #9
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Портата на дявола». Краткое содержание книги:
– Явно, като част от лечението – каза тя.
– Ловък е старият Хобсън – Пит се замисли с топлина за лекаря. – Голям хитрец... Ако някой е създал такова оръжие, най-добрата ни защита би била да намерим начин за неутрализирането му, преди да бъде използвано отново. А това ще стане благодарение на вас двамата, ако имаме късмет.
– Каква помощ можем да очакваме? – попита тя.
– Вече говорих с адмирала – отвърна Пит. – Имам предвид, с вицепрезидента. Той ще докладва за разкритията ви директно на президента и на генералния щаб. Сигурен съм, че ще са адски заинтригувани, но за да се намесят… Трябва да намерим нещо по-осезаемо, което да ги убеди. Засега това е само призрак, който се е мернал и е оставил следа. Ще трябва да му намерим тяло, нещо, с което да се заемат. Вие направихте първата стъпка.
Непокорният кичур отново падна над лицето ѝ и Гамей пак го прибра зад ухото си.
– С доктор Смит предполагаме, че екипажът е бил избит заради онова, което са видели. С други думи, щом са оцелели след електромагнитния удар, е трябвало да бъдат избити, а корабът – потопен, за да се потули всичко.
– Звучи логично – каза Пит. – Мъртвите не стават за свидетели.
– Зная. Но си мислех, че трябва да има и нещо друго. Все пак ни обстрелваха с торпеда. Трябва да предположим, че са могли да направят същото и с товарния кораб, докато е бил на вода.
Пит обмисли думите ѝ. Понякога се научава повече от това, което не е било сторено, отколкото от стореното.
– Щеше да е по-лесно, отколкото да се качват на борда.
– И по-бързо – отбеляза тя.
– Да, но тогава защо не са го направили?
– И защо са ударили тъкмо този кораб?
Още един добър въпрос. Той предположи, че причината може да е само една. Един отговор и за двата въпроса.
– На кораба е имало нещо, което са искали – каза Дърк.
– Нещо, което е трябвало да вземат, преди да го потопят. И каквото и да е било то, онзи, който стои зад всичко това, не е искал светът да узнае за липсата му.
На екрана Гамей кимна.
– И аз стигнах до това заключение.
Това обясняваше няколко неща. Изпълнителният директор на „Шокара” му беше стар приятел – нещо доста повече от познат, като се има предвид, че Дърк му беше спасил живота, но въпреки че често бе заявявал, че ще стори всичко за Дърк и НАМПД, сега Харуто Такагава внезапно бе станал недостъпен.
Малко след потъването на товарния кораб Пит му остави съобщение, но засега не беше получил обаждане. Вероятно това бе разбираемо, като се имаха предвид обстоятелствата, но беше поне жълт флаг.
След няколко дни, само за да е сигурен, Пит изпрати двама млади сътрудници от НАМПД в нюйоркския офис на „Такагава”, за да вземат лентата с информация от бреговата охрана, която щеше да бъде изискана, ако корабът беше потънал в американски води. И на първо място – корабния манифест.
Двамата младежи бяха спрени в лобито на „Такагава”, бяха накарани да чакат с часове и накрая ги бяха изхвърлили. Това беше като истинска плесница по лицето на Пит, достатъчна да го вбеси. Досега бе твърде зает, за да се заеме с въпроса, но той вече придобиваше първостепенна важност.
– Трябва да разберем какво е превозвал „Кинджара Мару” – каза Гамей.
Пит кимна. Знаеше какво да прави. Знаеше, че има само един начин да научи истината.
Източен Атлантически океан, 24 юни
Удари по вратата на каютата събудиха Джо Дзавала. Полусънен той се втурна към вратата, сякаш бе прозвучал сигнал за сбор, а после си спомни, че вече не е във флота.
Чукането се повтори.
– Капитанът те иска на мостика, Дзавала! – извика нечий глас.
– Кажи му, че идвам веднага – каза Джо, грабна панталоните си и ги навлече.
Чу как морякът изтича по коридора. Чак тогава Джо осъзна, че „ Арго” се движи – не се обръща, не прави маневра, нито пък е на котва близо до аномалията, а пори водата, устремен нанякъде.
Джо навлече ризата през главата, нахлузи на босо гуменките, които никога не развързваше, и изтича навън.
След минута беше на мостика. „ Арго” наистина се движеше с пълна скорост, носът се издигаше и снишаваше, като пореше все по-големите вълни.
– Капитане! – каза Джо по устав, въпреки че не беше от екипажа.
– Къде за бога е Остин? – излая капитанът.
Все още леко сънен, Джо успя да смотолеви:
– Вероятно се буди за нещо много по-приятно.
– За какво говориш?
– Имаше среща – каза Джо.
– Среща ли? – Хейнс поклати глава. – Как може някой да има среща насред океана.
Джо се почеса по главата.
– Това е добър въпрос. Ще ми се да можех да отговоря, защото, честно да си кажа, става доста самотно, когато…