Град на паднали ангели
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Реликвите на смъртните #4
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Мария Бенчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град на паднали ангели». Краткое содержание книги:
— Ще се шашна — каза Саймън. — Той изобщо не е твой тип.
— Не това искаше да каже тя, Саймън. — Мая се приближи до Изабел и двете го изгледаха
едновременно като неподвижна стена от женска ярост. От бара бяха спрели да излизат хора
и с изключение на тях тримата, улицата беше пуста. Той се запита какви са шансовете му,
ако се опиташе да избяга и реши, че няма да успее. Върколаците бяха бързи, а Изабел беше
обучен ловец на вампири.
— Много съжалявам — каза Саймън. Опиянението от кръвта, която беше изпил, беше
започнало да отминава, слаба Богу. Вече не се чувстваше толкова замаян от връхлитащите го
усещания, но почувства нарастваща паника. И, като капак на всичко, не можеше да спре да
мисли за Морийн, за това, което й беше сторил и да се пита дали е добре. Моля те, дано е
добре. — Трябваше да ви кажа. Просто… Харесвам ви и двете, и не исках да нараня
чувствата ви.
В момента, в който думите излязоха от устата му, той осъзна колко глупаво прозвучаха.
Поредният идиот, оправдаващ се за идиотското си поведение. Саймън никога не беше
мислил за себе си в тази светлина. Той беше добро момче, от типа, който биваше
пренебрегван и подминаван заради сексапилни лоши момчета или заради хора на изкуството
страдалци. Момичетата предпочитаха момчета със самочувствие, на които дори не би им
минало през ума да имат връзка с две жени едновременно.
— Леле! — каза той по-скоро на себе си. — Аз съм истински задник.
— Това е може би единственото вярно нещо, което си казал, откакто съм тук — промълви
Мая.
— Амин! — каза Изабел. — Макар че, ако питаш мен, това е прекалено нищожно и
прекалено късно…
Страничната врата на бара се отвори и някой излезе. Беше Кайл. Саймън почувства вълна от
облекчение. Кайл беше сериозен, но не толкова, колкото би изглеждал, ако нещо ужасно се
беше случило с Морийн.
Той тръгна надолу по стълбите към тях. Дъждът вече едва ръмеше. Мая и Изабел бяха с гръб
към него; гледаха Саймън с пронизващ като лазер гняв.
— Нали не очакваш някоя от нас отново да ти проговори? — каза Изабел. — И ще си
поприказвам с Клеъри много, много сериозно за избора й на приятели.
— Кайл — каза Саймън, без да може да скрие облекчението в гласа си, когато Кайл се
приближи достатъчно, за да го чуе. — Ъ-ъ-ъ, Морийн… тя…
Нямаше представа как да зададе въпроса си така, че Мая и Изабел да не се сетят какво се е
случило, но се оказа, че е без значение, защото така и не успя да довърши. Двете се обърнаха; Изабел изглеждаше ядосана, а Мая изненадана; явно се чудеха кой е Кайл.
Когато Мая видя Кайл, изражението й се промени; очите и се разшириха, кръвта се дръпна
от лицето й. А Кайл, на свой ред, беше вперил поглед в нея с изражението на човек, който
сънува кошмар, събужда се и осъзнава, че кошмарът е истина, и че продължава и наяве.
Устните му помръднаха, но звук не излезе.
— Олеле — каза Изабел като гледаше ту единия, ту другия. — Вие двамата… познавате ли
се?
Устните на Мая се разделиха. Тя все още гледаше Кайл. Саймън имаше време само колкото
да си помисли, че тя никога не го беше гледала толкова съсредоточено. После Мая прошепна
„Джордан”, нахвърли се върху Кайл с извадени остри нокти и ги заби в гърлото му.
Втора част
ЗА ВСЕКИ ЖИВОТ
„Няма нищо безплатно. За всичко трябва да се плаща. За всяко придобито нещо плащаш с
друго. За всеки живот — със смърт. Дори и за музиката ти, за която сме слушали толкова
много, трябва да платиш. Съпругата ти е цената за музиката ти. Сега вече Адът е доволен.”
Тед Хюз, „Костите на тигъра”
10
„Ривърсайд Драйв”, № 232
Саймън седеше във фотьойла в апартамента на Кайл и гледаше втренчено замръзналата
картина на телевизора в ъгъла на стаята. На екрана се виждаше усоен подземен тунел, с
купчини тела по земята, и много реалистично изглеждащи локви кръв — картина от играта,
на която бяха играли Кайл и Джейс. Беше изнервящо, но Саймън нямаше нито сили, нито
желание да го изключи. Образите, които виждаше цяла нощ в съзнанието си, бяха още по-
ужасни.
Бледата зора, нахлуваща през прозорците, се беше превърнала в слаба утринна светлина, но
Саймън почти не я забелязваше. Постоянно виждаше отпуснатото тяло на Морийн,
изцапаната й с кръв руса коса; собственото му лутане в нощта, как кръвта пееше във вените
му. А после как Мая се нахвърля върху Кайл и го разкъсва с ноктите си. Кайл лежеше, без да