Конспирация за Короната
- Автор: Съливан Майкъл Дж.
- Серия: Откровенията на Ририя #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Конспирация за Короната». Краткое содержание книги:
– Да, само той.
– Сигурен ли сте?
– Мили ми бароне – сурово отговори Олрик, – струва ми се, че бих
запомнил нещо такова. И следващият път, когато си позволиш да разпит-
ваш краля си, ще ти бъде за последно. За твой късмет съм в добро настро-
ение след обилната вечеря и съм твърде уморен, за да се обидя сериозно.
Сега дай на кръчмаря един златен тенент за храната и като обезщетение
за причиненото му от теб неудобство.
За миг никой не помръдна, сетне баронът каза:
– Разбира се, Ваше Величество. Простете нахалството ми – кимна
към един войник, който измъкна златна монета от кесията си и я подх-
върли на Хал. – Сега ще тръгваме ли, Ваше Височество?
– Да – отвърна Олрик. – Надявам се имаш карета за мен. Взех си до-
зата яздене и се надявам да подремна по пътя.
– Съжалявам, Ваше Величество, нямаме. Можем да реквизираме ед-
на от първото село по пътя ни, а също и по-добри дрехи за вас.
140
Майкъл Дж. Съливан
– Това ще свърши работа, предполагам.
Олрик, Майрън, Трумбул и войниците напуснаха хана. Имаше кра-
тък разговор, полудочут през отворената врата, докато възсядаха конете.
Сетне шумът от копита изчезна в нощта.
– Това беше принц Олрик Есендън? – запита Хал, идвайки до масата
им и опитвайки се да погледне през прозореца. Никой от двамата не от-
говори.
След като Хал се върна зад бара, Ейдриън попита:
– Мислиш ли, че трябва да ги последваме?
– О, не започвай с това. Извършихме месечното си добро дело всъщ-
ност две, ако броиш ДеУитт. Стига ми просто да си седя тук и да си от-
почивам.
Ейдриън кимна и изпразни халбата си. Седяха мълчаливо, докато
той гледаше през прозореца, неспокойно барабанейки с пръсти по масата.
– Какво?
– Обърна ли внимание на оръжията на патрула?
– Защо? – запита Ройс, раздразнен.
– Ами, носеха тилинерски рапири вместо стандартните къси саби на
кралската стража. Рапирите имат стоманени вместо железни тангове и
немаркирани пети. Или кралската оръжейна е обновила арсенала си, или
тези мъже са наемници, най-вероятно от източен Уоррик. Не точно типа
хора, които би наел да търсят изгубен роялистки крал. И ако не бъркам, Трумбул бе името на посочения от Гуен като подозрителен в „Розата и
бодилът“ в нощта преди убийството.
– Разбирам – рече Ройс, раздразнен. – Това е проблемът с тези твои
добри дела, нямат край.
* * *
Луната изгряваше, когато Ариста постави кинжала на перваза. Оста-
ваше само лунните лъчи да го огреят; всички други приготовления бяха
извършени. Цял ден бе подготвяла заклинанието. Сутринта събра билки
от градината и кухнята. Почти два часа й отне да открие корен от манд-
рагора с нужния размер. Най-трудната стъпка бе промъкването в морга-
та, за да отреже кичур от бащината си коса. Привечер счука сместа в ха-
ванчето, като мълвеше заклинанията, нужни да съединят елементите. Бе
поръсила получения ситен прах върху острието и произнесла последните
думи от магията. Сега бе нужна само лунна светлина.
Тя подскочи, когато почукване на вратата й я стресна.
– Ваше Височество? Ариста? – повика я ерцхерцогът.
141
Конспирация за Короната
– Какво има, вуйчо?
– Мога ли да поговоря с теб, мила?
– Да, само минутка – Ариста дръпна завесите, прикривайки кинжала
на перваза. Отупвайки ръце, провери косата си в огледалото. Отиде до
вратата и я отвори с почукване на огърлицата си.
Ерцхерцогът влезе, все още облечен в черния си жакет, палците му
небрежно пъхнати в колана на меча. Тежкият му медальон заблестя на
светлината от камината.
– Баща ти никога не одобряваше да живееш тук. Винаги те искаше
долу с остатъка от семейството. Мисля си, че бе малко наранен от избора
ти да се отделиш така, но ти винаги си обичала уединението, нали?
– Това посещение има ли цел? – запита тя с раздразнение, докато ся-
даше на леглото си.
– Напоследък си много груба с мен, мила. Обидил ли съм те с нещо?
Ти си моя племенница и току-що си загубила баща си и вероятно брат си.
Толкова ли е невъзможно да повярваш, че съм загрижен за теб? Че се при-
теснявам за душевното ти състояние? Хората имат навика да вършат…
неочаквани неща в моменти на тъга… или гняв.
– Душевното ми състояние е отлично.
– Дали? – попита я той с вдигната вежда. – Прекарала си по-голямата
част от последните дни изолирана тук, което не може да е здравословно
за млада жена, току-що останала без баща. Бих си помислил, че искаш да