Конспирация за Короната

– Няма нужда. Ще го отбележим като допълнителен разход – намеси

се Ройс. Погледна към Олрик и добави: – Не си забравил, че все още ни

дължиш сто тенента, нали?

– Ще ви бъде платено. Ще накарам вуйчо да приготви парите. Мо-

жете да ги вземете от замъка.

– Надявам се не възразяваш да изчакаме няколко дни, просто за да

сме сигурни.

– Разбира се – принцът кимна.

– И ако изпратим наш представител, който да прибере парите вместо

нас? – попита Ройс. Олрик се вторачи в него. – Някой, който няма предс-

тава къде да ни намери, ако бъде заловен?

– О, моля те, не проявяваш ли излишна предпазливост?

– Не съществува такова нещо – отвърна крадецът.

– Вижте! – извика внезапно Майрън, сочейки към конюшнята.

Останалите трима подскочиха от внезапното му избухване.

– Там има кафяв кон! – рече удивено монахът. – Не знаех, че имало

и кафяви!

– Велики Мар, монахо! – Олрик поклати невярващо глава, жест, кой-

то Ройс и Ейдриън изплагиатстваха.

– Е, аз не знаех – смутено отговори Майрън. Но вълнението му бе

още видимо, когато добави: – Какви други цветове има? Има ли зелени

коне? Сини? Така бих се радвал да видя син.

Ройс влезе вътре и се върна след няколко минути.

– Всичко изглежда наред. Малко попретъпкано, но не видях нищо

необичайно. Олрик, бъди сигурен че си държиш качулката вдигната и из-

върти камъка на пръстена към дланта си или, още по-добре, не го носи

преди да се прибереш.

133

Конспирация за Короната

Непосредствено след входа в странноприемницата имаше малко ка-

менно фоайе, в което наметала и връхни дрехи висяха на гора от закачал-

ки. Няколко бастуна с различна форма и големина си почиваха до стойка

от едната страна. Рафт бе приютил колекция от окъсани шапки и ръкави-

ци.

Майрън стоеше на прага, оглеждайки се.

– Чел съм за странноприемниците – обяви. – В „Поклоннически ис-

тории“ пътници прекарват една нощ в хан, където решават да си разказ-

ват истории от своите пътешествия. Обзалагат се кой ще разкаже най-

добрата. Бе сред любимите ми книги, макар че абатът не одобряваше осо-

бено да я чета. Беше малко нецензурна. Имаше няколко разказа за жени, които не бяха твърде… – той огледа тълпата развълнувано. – Има ли же-

ни тук?

– Не – тъжно отвърна Ейдриън.

– О. Надявах се да видя някоя. И тях ли държат под ключ като сък-

ровищата?

Ейдриън и останалите се изсмяха.

Майрън ги погледна озадачен, сетне сви рамене.

– Дори и така, това е прекрасно. Има толкова много за гледане! Как-

ва е тази миризма? Не е храна, нали?

– Дим от лула – обясни Ейдриън. – Пушенето явно не е било особено

популярно в манастира.

Половин дузина маси изпълваха стаичката. Леко крива камина с ока-

чени над нея сребърни халби заемаше едната стена. До нея стоеше барът, построен от груби и недовършени дървени трупи с кора. Имаше около

петнадесет човека, неколцина от които изгледаха новодошлите с мимоле-