Конспирация за Короната

носещия кана пенеста бира и четири халби кръчмар.

– Ял ли си? – попита Ейдриън.

– Не – Албърт погледна с копнеж каната.

– Мога ли да поръчам още една халба и още една порция? – обърна

се към здравеняка зад бара Ейдриън.

– Разбира се – отвърна кръчмарят и добави още една чаша. – Ще ви

донеса храната, когато стане готова.

Върнаха се на масата, следвани от виконта. Албърт любопитно изг-

леда Майрън и Олрик.

– Албърт Уинслоу, наш познат – представи го Ейдриън, докато ви-

контът си придърпваше стол. – Това са…

– Клиенти – прекъсна го бързо Ройс, – така че без разговори по ра-

бота, Албърт.

– Бяхме извън града… пътувахме през последните няколко дни – ка-

за Ейдриън. – Нещо интересно из Медфорд?

– Доста – каза тихо Албърт, докато Ейдриън наливаше пивото. –

Крал Амрат е мъртъв.

– Наистина? – Ейдриън се престори на изненадан.

– „Розата и бодилът“ е затворена. Войници преровиха Долния квар-

тал и завлякоха неколцина в затвора. Малка армия обгражда замъка Есен-

дън и входовете в града. Измъкнах се тъкмо навреме.

– Армия около замъка? За какво? – попита Олрик.

Ройс му направи знак да замълчи:

– Ами Гуен?

– Тя е добре, мисля – отвърна Албърт, хвърляйки любопитен поглед

към Олрик. – Поне когато напуснах. Те я разпитваха и подбраха няколко

135

Конспирация за Короната

от момичетата й, но нищо повече. Тя се притесняваше за вас. Струва ми

се, че ви очакваше да се върнете от… пътуването… преди дни.

– Кои са „те“? – попита Ройс, а гласът му бе няколко градуса по-сту-

ден.

– Ами, много от тях бяха кралски стражи, но си имаха и цяла група

нови приятелчета. Спомняш ли си онези странници, за които си говорих-

ме преди няколко дни? Движеха се заедно с кралските стражи, така че

трябва да са работели за принца, бих си помислил – Албърт отново хвър-

ли поглед към Олрик. – Претърсваха целия град и разпитваха за двойка

крадци с база Долния квартал. Тогава се изпарих. Напуснах града и се от-

правих на запад. Навсякъде бе същата работа. Гъмжи от патрули. Обръ-

щаха надолу с главата странноприемници и таверни, изкарвайки хората

на улицата. Досега бях една стъпка пред тях. За последно чух, че са въве-

ли полицейски час в Медфорд.

– Значи, продължи да вървиш на запад? – попита Ейдриън.

– Докато се озовах тук. Това е първото място, което не е било пре-

тършувано.

– Което обяснява навалицата – вмъкна Ейдриън. – Мишките напус-

кат потъващия кораб.

– Да, много хора прецениха, че Медфорд вече не е толкова друже-

любно място – обясни Албърт. – Прецених, че мога да се завъртя тук ня-

колко дни и сетне да се върна и тествам водите.

– Нещо за принца или принцесата? – попита Олрик.

– Нищо конкретно – отвърна Албърт. Отпи, очите му се задържаха

на принца.

Задната врата на хана се отвори и влезе гърчава фигура. Бе мръсен,

облечен в окъсани дрипи и шапка, на която повече щеше да отива да се