Конспирация за Короната
- Автор: Съливан Майкъл Дж.
- Серия: Откровенията на Ририя #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Конспирация за Короната». Краткое содержание книги:
нах, че не е нужно да ви връщам в замъка, за да ми платят; трябва само
да върна част от вас. Главата ви ще свърши работа. Спестява на коня уси-
лието да ви носи по целия път, а аз винаги съм имал слабост към конете.
Така че се опитвам да им помагам при всяка възможност.
Олрик пришпори коня си, но мъжът държеше здраво юздите и конят
само се завъртя рязко. Трумбул се възползва от рязкото накланяне на жи-
вотното и събори принца на земята. Олрик се опита да извади меча си, но
баронът го изрита в стомаха. С изкаран въздух, Олрик се преви в прахта, борейки се да си поеме дъх.
Трумбул сетне се обърна към Майрън, който стоеше на седлото си с
шокирано изражение, докато баронът се приближаваше към него.
– Ти ми изглеждаш познат – каза Трумбул, докато грубо смъкваше
Майрън от коня. Изви главата му към лунната светлина. – О, да, помня.
Ти беше неуслужливият монах от абатството, което изгорихме. Вероятно
не ме помниш, нали? Носех шлем със забрало онази нощ. Всички носех-
ме. Нашият работодател настоя да си прикрием лицата – той се вторачи
в монаха, чиито очи се навлажняваха. – Не зная дали да те убия или не.
Първоначално ми бе заръчано да пощадя живота ти, за да можеш да съ-
общиш на баща си, но не изглежда да си се насочил натам. Освен това, запазването ти жив бе свързано с онази задача и за твое съжаление за нея
вече ни платиха. Изглежда преценката сега ще бъде моя.
Без предупреждение, Майрън изрита барона в коляното с такава си-
ла, че се отскубна от хватката му. Монахът прескочи някакъв повален дъ-
нер и изчезна в мрака на дърветата, чупейки клони. Крещейки от болка, баронът се строполи на земята.
– Хванете го! – изрева и двама от войниците се втурнаха след Май-
рън.
146
Майкъл Дж. Съливан
Сред дърветата се чу суматоха. Олрик чу вика за помощ на Майрън,
последван от звука на изтегляне на меч. Разнесе се друг вик, спрял също
така внезапно. Тишината се възвърна. Все още държейки крака си, Трум-
бул изруга монаха.
– Това ще даде урок на малката отрепка!
– Добре ли си, Трумбул? – попита стражникът, който държеше коня
на Олрик.
– Нищо ми няма, само ми дай секунда. По дяволите, тоя дребен мо-
нах ритал здраво.
– Вече няма да рита – добави друг войник.
Баронът бавно се изправи на крака и изпита крака си. Отиде до ле-
жащия Олрик и изтегли меча си.
– Хванете му ръцете и го дръжте здраво. Уверете се, че няма да ми
прави проблеми, момчета.
Стражът, зад когото Майрън бе яздил, слезе и хвана лявата ръка на
принца, докато друг хвана дясната:
– Само се постарай да не ни уцелиш случайно.
Трумбул се ухили на лунната светлина.
– Никога не правя нищо случайно. Ако те ударя, значи си го заслу-
жил с нещо.
– Ако ме убиеш, вуйчо ми ще ви излови, без значение къде се опита-
те да се скриете!
Трумбул се изкикоти в лицето на младия принц:
– Вуйчо ти е този, който ще ни плати за главата ти. Иска те мъртъв.
– Какво? Лъжеш!
– Вярвай в каквото си щеш – изсмя се баронът. – Обърнете го, та да
имам чист удар в тила му. Искам красив трофей. Мразя, когато се налага
да сека отново и отново.
Олрик се бореше, но двамата бяха по-силни от него. Те му извиха
ръцете зад гърба, принудиха го да коленичи и притиснаха главата му към
земята.
От гъсталака се разнесе звук на скършени клонки.
– Доста се забавихте с убиването на монахчето – заяви Трумбул, –
обаче идвате тъкмо навреме за заключителната сцена.
Държащите Олрик войници извиха ръцете му по-силно, за да му
попречат да мърда. Принцът се съпротивляваше с всичката си сила, кре-
щейки в прахта:
– Не! Спрете! Не можете! Спрете!
147
Конспирация за Короната
Усилията му бяха напразни. Всеки от войниците имаше здрава хват-
ка, ръцете им превърнати в стомана от дългогодишна употреба на мечове
и щитове в битка. Принцът не им бе достоен противник.
Олрик зачака удара. Вместо да чуе просвистяването на баронското
острие във въздуха, чу странно клокочене, сетне глух удар. Стражите по-
отпуснаха хватката си. Единият го пусна изцяло и Олрик го чу да се отда-
лечава тичешком. Другият вдигна принца пред себе си, държейки го здра-
во. Баронът лежеше мъртъв на земята. Двама мъже стояха около тялото.
В тъмнината Олрик виждаше само силуети, но те не съвпадаха с онези,
които бяха последвали Майрън сред дърветата. Този по-близо до барона
държеше нож, който блестеше неестествено на лунната светлина. До не-