Конспирация за Короната

148

Майкъл Дж. Съливан

и слаба фигура в окъсани парцали, носеща безформена шапка и въоръже-

на само с тежка сопа.

– Никой не се измъкна – обяви Хал, докато се приближи към малката

група. – Един се опита да ни офейка, но мелезът го откри. Сега разбирам

защо го помоли да дойде. Копелето вижда в тъмното по-добре от бухал.

– Както обещахме, можете да задържите конете и всичко по тях – ка-

за Ейдриън. – Но заровете телата още тази нощ или на сутринта ще си

имате неприятности.

– Това наистина ли е принцът? – запита един от мъжете, гледайки

към Олрик.

– Всъщност – рече Ейдриън – мисля, че пред вас стои новият крал

на Меленгар.

Разнесе се тих заинтригуван шепот и неколцина си направиха труда

да се поклонят, макар Олрик да не забеляза. Той бе издърпал обратно ме-

ча си и претърсваше тялото на Трумбул.

Мъжете се събраха на пътя, за да разгледат заловените животни, оръ-

жия и оборудване. Хал се погрижи за разпределението на плячката до-

колкото можа.

– Дайте на елфа един от конете – каза му Ройс.

– Какво? – запита зашеметен кръчмарят. – Искаш да дадем кон на

него? Сигурен ли си? Така де, повечето от тези хора нямат добри коне.

Дрейк бързо се включи:

– Слушай, всички се бихме по равно тази нощ. Може да има дял като

всички останали, но тая мизерна отрепка няма да получи никакъв кон!

– Не го убивай, Ройс – бързо каза Ейдриън.

Принцът видя как Дрейк се отдръпва, докато Ройс прави крачка нап-

ред. Лицето на крадеца бе странно спокойно, но очите му тлееха.

– Какво ще каже кралят? – бързо запита Дрейк. – Той е кралят, нали

така? Може да се каже, че конете са негови, нали тъй? Войниците му ги

яздеха. Нека той реши, а?

Настъпи пауза, докато Олрик се надигне и изправи пред тълпата.

Принцът се чувстваше зле. Краката не го държаха, ръцете го боляха и

имаше рани по челото, брадичката и бузата, от които течеше кръв. Беше

покрит в прах. Секунди го бяха делили от смъртта и страхът още не го бе-

ше напуснал. Забеляза Ейдриън да отива при Майрън. Монахът плачеше

от дясната страна на принца и Олрик бе на косъм да се присъедини към

него, но той бе кралят. Стисна зъби и ги погледна. Тълпа мръсни, окърва-

вени лица стоеше пред него. Не можеше да мисли ясно. Трумбул все още

149

Конспирация за Короната

бе в ума му. Все още бе побеснял и унижен. Олрик хвърли поглед към

Ройс и Ейдриън и сетне отново погледна към множеството.

– Правете каквото тези двама мъже ви казват – каза той бавно, ясно,

студено. – Те са моите кралски защитници. Всеки, който не изпълни на-

режданията им, ще бъде екзекутиран – след думите му настъпи тишина.

Олрик се качи на коня си.

– Да тръгваме.

Ейдриън и Ройс си размениха изненадани погледи и възседнаха ко-

нете. Монахът мълчеше и вървеше замаяно. Ейдриън го придърпа зад се-