Конспирация за Короната

– Да, каза, нали? Но някак ми е трудно да повярвам. Ти си единст-

вената, която би могла да има свързано с това острие намерение – тъмно

намерение. Много зло намерение.

Ариста се извъртя към него, но преди да продума, Брага продължи.

– Ти предаде баща си. Предаде брат си. Сега би предала и мен и то

със същия кинжал. Наистина ли ме мислеше за такъв глупак?

Ариста погледна към прозореца и можа да види, дори през тежката

завеса, че лунната светлина най-сетне го е достигнала. Брага проследи

погледа й и объркано изражение премина през лицето му.

– Защо са спуснати завесите само на един прозорец?

Той се пресегна, грабна драперията и я дръпна рязко, разкривайки

окъпания в лунна светлина кинжал. Залитна при вида му и Ариста разб-

ра, че магията е проработила.

* * *

Не бяха отишли далеч, само няколко мили. Пътуването бе бавно и

липсата на сън в съюз с пълния стомах така унесоха Олрик, че той се

притесняваше да не се изсули от седлото. Майрън не изглеждаше много

по-добре, яздейки с клюмнала глава зад стражник. Пътуваха по самотен

кален път, преминал покрай няколко ферми и мостове. Отляво лежеше

обрано царевично поле, където празни кафяви стъбла очакваха зимата.

Отдясно имаше тъмна дъбова гора. Вятърът отдавна бе разпилял листата, голите клони се пресягаха над пътя.

Бе поредна студена нощ и Олрик се закле, че никога вече няма да

предприема друга нощна езда. Мечтаеше да се свие в собственото си лег-

ло с накладен огън и може би чаша греяно вино, когато баронът заповяда

неочаквано да спрат.

Трумбул и петима от стражите дойдоха до Олрик. Двама от мъжете

слязоха и хванаха юздите на коня на принца и този на Майрън. Четирима

поеха напред, а трима други се обърнаха и поеха обратно по пътя, по кой-

то бяха дошли.

– Защо спряхме? – попита с прозявка Олрик. – Защо се разделиха хо-

рата?

– Пътят е опасен, Ваше Величество – обясни Трумбул. – Трябва да

вземем предпазни мерки. Авангардът и ариергардът са важни при ескор-

тирането на някой като вас, особено в такива времена. Всякакви опаснос-

ти може да се крият в тъмните нощи. Бандити, гоблини, вълци – не се

знае на какво е възможно да се натъкнем. Дори има и легенда за безглав

призрак, който обикаля този път, знаете ли това?

145

Конспирация за Короната

– Не знаех – призна принцът. Не обърна внимание на небрежния

тон, с който внезапно му бе заговорил баронът.

– О, да, казват, че това е призракът на крал, който умрял точно на то-

ва място. Разбира се, той не бил истински крал, само престолонаследник, който може би един ден би сложил короната. Според историята, принцът

се завръщал у дома, придружаван от храбрите си войници, когато един

от тях отрязал главата на бедното копеле и я сложил в чувал – Трумбул

замлъкна, докато вземаше зеблена чанта от коня си и я показа на принца.

– Точно като този тук.

– Що за игрички, Трумбул?

– Въобще не си играя, Ваше Кралско Превеличество. Просто осъз-