Конспирация за Короната

къде духа вятърът.

Вратата на странноприемницата се отвори рязко и осем мъже, обле-

чени в ризници от метални брънки с наметала, носещи кралския сокол на

Меленгар, се изсипаха в стаята. Обърнаха няколко маси в близост до вра-

тата, разсипвайки храни и напитки навсякъде. Размахващите мечове вой-

ници се мръщеха към клиентите. Никой в странноприемницата не пом-

ръдна.

– В името на краля, тази странноприемница и всички нейни обита-

тели ще бъдат претърсени. Съпротивляващите се или опитващите се да

избягат ще бъдат екзекутирани!

Войниците се разделиха на групички. Един започна да издърпва мъ-

жете от масите им и да ги блъска срещу стената, оформяйки линия. Други

се втурнаха по стълбите към тавана, а трета група слезе в избата.

– Правя честен бизнес! – протестира Хал, докато го изправяха до

стената при останалите.

– Затваряй си устата или ще опожаря това място – каза влизащият

мъж. Той нямаше броня, нито носеше емблемата на Меленгар. Бе облечен

в хубави удобни дрехи, обагрени в различни оттенъци на сивото.

– Удоволствие беше да съм с вас, господа – рече Олрик на седящите

около масата, – но изглежда ескортът ми пристигна.

– Бъди внимателен – каза му Ейдриън, докато принцът се изправяше.

Олрик отиде в центъра на стаята, дръпна назад качулката си и се из-

прави с високо вдигната брадичка.

– Какво търсите, добри ми хора от Меленгар? – запита с висок ясен

глас, привлякъл вниманието на всички в стаята.

Човекът в сиво се извъртя и когато видя лицето на Олрик, се усмихна

изненадано.

139

Конспирация за Короната

– Търсехме вас, Ваше Височество – каза, като се поклони изискано.

– Бе ни казано, че сте отвлечен; вероятно мъртъв.

– Както виждаш, не съм нито едно от двете. Сега освободи тези доб-

ри люде.

Имаше леко колебание от страна на войниците, но мъжът в сиво

кимна и те застанаха мирно. Мъжът в сиво се приближи небрежно до Ол-

рик. Погледна принца с въпросително изражение.

– Изборът ви на дрехи е малко странен, не е ли така, Ваше Величес-

тво?

– Изборът ми на дрехи не е твоя работа, сър…

– Барон, Ваше Височество, барон Трумбул. Ваше Величество е ну-

жен в замъка Есендън. Ерцхерцог Пърси Брага ни заповяда да ви наме-

рим и ескортираме там. Той много се притесняваше за благосъстоянието

ви, предвид всички скорошни събития.

– По стечение на обстоятелствата, бях се отправил натам. Така че ти

ще угодиш на ерцхерцога и на мен, като ме придружиш.

– Отлично, милорд. Сам ли пътувате? – Трумбул погледна към оста-

налите, все още седящи на масата.

– Не – отвърна Олрик. – Този монах е с мен и ще се върне заедно

с мен в замъка. Майрън, сбогувай се с тези добри хора и се присъедини

към нас. – Майрън се изправи и с усмивка помаха на Ейдриън и Ройс.

– Това ли е всичко? Само един човек? – баронът хвърли поглед към

оставащите двама.