Спомен за светлина

- Ще го удуша това момче - каза тя и си избърса устата. - Хайде, да тръгваме.

- Винаги можем да сме последните - каза Гавин и се изправи. - Да му покажем, че не може да ни командори.

- И да му позволим възможността да се срещне с всички останали, докато мен ме няма да му се противопоставям? Не ми харесва това, но Ранд държи юздите в момента. Всички са твърде любопитни да разберат какво ще направи.

Направи портал до палатката си, в ъгъла, който бе заделила за Пътуване, и двамата излязоха в шумотевицата на Полето на Мерилор. Навън се носеха викове. Отряди се придвижваха в тръс и в галоп, за да заемат позиции за срещата. Ранд осъзнаваше ли какво бе направил тук? Да струпа така на едно място толкова войници, да ги остави изнервени и несигурни беше все едно да хвърлиш шепа фойерверки в гърне с похлупак и да го сложиш на печката. Рано или късно ще изтрещи.

Егвийн трябваше да овладее хаоса. Светът се нуждаеше от Амирлин.

Силвиана чакаше отвън, облечена официално, с шарфа и жезъла, все едно отиваше на заседание на Съвета на Кулата.

- Погрижи се за това, щом започне събранието - каза Егвийн и й връчи бележката.

- Да, Майко - отвърна жената и закрачи на стъпка зад и вдясно от Егвийн. Тя нямаше нужда да поглежда назад, за да се увери, че Силвиана и Гавин преднамерено се пренебрегват един друг.

В западния край на лагера си намери групичка Айез Седай, които спореха за нещо. Мина между тях и след нея се възцари мълчание. Един коняр доведе коня й, сприхав дорест скопец, и щом го яхна, тя се обърна към тях и каза:

- Само Заседателки.

Това предизвика море от сдържани оплаквания, всяко поднесено с присъщото за Айез Седай чувство за авторитет. Всяка жена смяташе, че има право да бъде на това събрание. Егвийн се взря мълчаливо в тях и те бавно кротнаха. Бяха Айез Седай. Знаеха, че разправиите са под достойнството им.

Заседателките започнаха да се събират, а Егвийн се загледа над Полето на Мерилор. Представляваше обширен триъгълен район от шиенарската степ, ограничен от двете страни от две сливащи се реки - Мора и Еринин - и с гори от третата. Степта се накъсваше от хълма Дашар, скална издатина с височина сто стъпки и със стръмни стени, а откъм страната на Арафел, отвъд реката Мора, от височината Полов, хълм с плосък връх, висок около четирийсет стъпки, с полегати склонове от трите страни и по-стръмен откъм реката. На югозапад от Полов се простираше блатист район, а наблизо бяха плитчините на река Мора, познати като брода Хавал, удобно за преминаване място между Арафел и Шиенар.

Наблизо имаше огиерски стеддинг, срещу някакви стари каменни руини на север. Егвийн беше поднесла почитанията си скоро след пристигането си, но Ранд не беше поканил огиерите на събранието си.

Армиите се събираха. От запад, където Ранд беше вдигнал лагера си, идваха знамена на Пограничници. Сред тях се вееше и знамето на Перин. Странно, че Перин трябваше да има знаме.