Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)

Когато Пат стана на шестнайсет години, цялата работа по фермата легна върху него. Баща му се оттегли на едно меко кресло до непоклатимата печка в гостната, откъдето само издаваше нареждания, декрети и упреци.

Хъмбъртови живееха в стара, нескопосно построена къща с пет стаи: вечно заключена гостна, студена и отвратителна като смърт, гореща, задушна дневна, в която винаги вонеше на мехлеми и илачи, две спални и една голяма кухня. Старците седяха по цял ден в креслата с възглавнички и вдигаха врява, ако Пат не се върнеше поне няколко пъти от работа в полето, за да подсили огъня в печката. Към края на дните си те наистина го ненавиждаха за това, че е млад.

А живяха дълго. Пат беше трийсетгодишен, когато за един месец умряха и двамата. Несретни, недоволни и озлобени от живота, те въпреки това здраво се стискаха за последната искрица живот и починаха след упорита борба.

Пат изживя два неописуеми месеца. Три седмици се грижи за майка си, докато тя лежеше скована в леглото и само хриптеше. Той всякак се мъчеше да облекчи мъките й, а тя го гледаше със студен, обвинителен поглед. Дори когато издъхна, в очите й все още се четеше укор.

Пат отключи отвратителната гостна; съседите се строиха пред ковчега, нещо като публика за службата. От спалнята долиташе досадното хлипане на стария Хъмбърт.

След погребението й Пат стана за втори път болногледач и това продължи нови три седмици. После съседите се строиха пред още един ковчег. Преди двете погребения гостната стоеше все заключена, отваряха я само за месечното почистване. Капаците бяха вечно затворени, за да пазят от слънцето зеления килим. В средата на стаята имаше мраморна маса с варакосани крака, а на нея — гобленче, „Вечерната молитва“ на Мийе, върху което стоеше голяма Библия с орнаментирана кожена подвързия. От двете страни на Библията се мъдреха две тумбести вази, пълни с букети сухи цветя. В гостната имаше и четири стола с прави облегалки, по един за всяка стена — два за ковчега и два за онези, които бдяха пред него. На стените висяха три големи картини в златни рамки — увеличени и оцветени фотографии на старите Хъмбърт, които гледаха строго и бяха заснети така, че погледът им следеше всеки, дръзнал да влезе в тази стая. Третата картина представяше трупа на Илейн12 в лодката, която плуваше по унилата река. Плащаница висеше през борда и докосваше водата. На ъгловата масичка се виждаха под стъклен звънец три препарирани авлиги, кацнали на черешово клонче. От тази стая дотолкова лъхаше студ и нещо погребално, че в нея влизаха само мъртъвци и опечалените. Тя наистина беше нещо като малък частен дом за покойници. Оттук Пат беше изпратил три лели и един вуйчо.