Богинята на светлината

— Точно за това вярвам, че се влюбвам! Живял съм цяла вечност и никога преди не съм изпитвал подобно чувство!

— Какво? Кое чувство е толкова ново и непреодолимо за теб, че смяташ, че е любов? — попита Артемида.

— По-загрижен съм за нея, отколкото за себе си. Нейното щастие е и мое. Болката й ме докарва до отчаяние.

Богинята го погледна така, сякаш току-що му се бе появил мистериозен обрив.

— Навярно ще мине или ще изчезне напълно с времето.

— Проблемът, скъпа сестро, е там, че не искам да минава — той се усмихна, но изражението му беше тъжно. — Тази сутрин бях толкова радостен. Мислех, че любовта е невероятно просто нещо, та аз намерих сродната си душа. Правих любов с тази жена и тя трябваше да изпитва същите чувства към мен. Бях високомерен малоумник!

— Вярваш, че тя е сродната ти душа?

— Опасявам се, че наистина е много вероятно да е спътницата на душата ми.

— Тогава, ако е сродната ти душа, значи тя също трябва да те обича.

— Така би си помислил всеки — тъжно каза той.

Артемида потупваше нервно брадичката си с пръсти.

— Е, тя е смъртна, не трябва да се изненадваме от объркването й. Да, може би е това! Сърцето на Памела желае в живота й да се появи сродната й душа. Тя е нарекла това романтика, но може би тези неща означават едно и също. Романтика… любов… истинско желание… сродни души… Може би всички тези думи описват едно и също нещо? И ако съм права, би имало смисъл в това, че призоваването не е изпълнено.

— Как така би имало смисъл? Ако желанието на сърцето й е нейната сродна душа да се появи в живота й и аз съм сродната й душа, тогава защо призоваването не е изпълнено?

— Тя трябва да те познае и да те приеме като сродна душа. Очевидно не го е направила — Артемида постави ръката си на рамото му. — Емоциите, които усетих чрез нашата връзка, не бяха на любов и удовлетвореност. Памела се чувстваше наранена и объркана. Тя не се чувстваше обичана!

Очите на Аполон се изпълниха с безпокойство.

— Знам, че е била наранена от мъж в миналото. Бях самонадеян и повярвах, че малко от моята безсмъртна сила и страстта на тялото ми са я излекували.

— Сгрешил си, братко. Памела се нуждае от нещо повече.

— И любовта е нещо повече — промърмори той.

Тя го потупа по гърба.

— Като те гледам как страдаш, радвам се, че аз никога не съм я изпитвала.

— Май започвам да разбирам, че любовта е едновременно страдание и чудо, обгърнати в меката кожа на жена — каза Аполон, гледайки втренчено в далечината.

— Защо просто не й разкриеш кой си? Отнеси я на Олимп тази нощ. Използвай безсмъртните си сили, за да накараш любовта й да излезе наяве.

Аполон изглеждаше ужасен.

— Това няма да е любов! Това ще е боготворене или страх, примесен с обожание.

— Ето един отличен пример, че ти и аз сме много различни. Ти няма да използваш силите си, за да я спечелиш, докато аз мисля, че това е най-логичното нещо. Коя смъртна не би искала да получи любовта на бог?

Като чу надменните думи на сестра си, които самият той бе изричал много пъти досега, Аполон изпита отвращение. Нищо чудно, че Памела не иска да го познае като своята сродна душа.