Залавянето на Вълка от Уолстрийт

При това Готвача трябваше всеки един момент да цъфне, така че бях длъжен да се овладея. Да обуздая бушуващите из ума ми мисли — чувството за вина, угризенията, паниката, целия този шибан ужас! Добре де, не е моя вината, че ФБР предявиха суверенни права върху розовата стая на дъщеря ми; налагаше го самата геометрия, тъй като прозорецът на Чандлър им предоставяше идеалния ъгъл, от който Агента маниак и Мормона да снимат незабелязано Готвача, Докато двамата седим в облицования със сив камък вътрешен двор и аз съсипвам живота му.

Да не ви разправям какъв срам ме мъчеше! До какво ужасно безчестие бях паднал! Аз — гнусният Предател!

И все пак навън бе една красота. Денят се оказа от онези прекрасни, възвишаващи дни, в които всеки богат и тънещ в охолство младеж би се отпуснал в обятията на майката природа и би се възползвал от всичко, което тя е способна да му предложи. И възможно ли е да има по-подходящо място за тази цел от разкошния облицован със сив камък вътрешен двор на имението Белфърт? А от пейзажа буквално можеше да ти секне дъхът: зад мен — издигнатата върху цял декар резиденция от сив камък, равняваща се по величие и блясък на самия Версай; пред мен — блещукащите като диаманти кристалносини води на плувния ми басейн с олимпийски размери, а отвъд него — спиращото дъха езеро с фонтан, изстрелващ десетки хиляди литри вода в минута в мощна струя на седем метра височина — зашеметяваща проява на богатство и лукс. Представяте ли си с каква красота се бях заобиколил! С какво охолство!

И точно в този миг духът ми помръкна. За скапаното езеро и фонтана му се бях изръсил цял милион шибани долари — един шибан милион, който сега щеше да ми дойде много добре! Още докато ставах сутринта, ме обзе парализираща атака от парично притеснение. Лежах сам на спалнята, когато жестоката реалност, че ми предстои да прехвърля повечето си активи на федералните власти, ме удари със силата на топуз на бетонотрошачка. И докато се усетя, сърцето ми понечи да хвръкне и ме обля пот. При което се паникьосах.

А защо бях сам? Защото гадната Графиня въобще не се прибра предната вечер! Явно бе напипала нова златна мина и се бе захванала да огражда своя периметър. Няма да й трябва много време, преди да се превърне в розово бонбонче, увиснало на лакътя на нов владелец на мина. И какво ще стане с мен тогава? На коя жена й е притрябвал един разорен и безпаричен Вълк, който при това е предал и приятелите си?

Поех дълбоко въздух и потиснах желанието да хвърля скришом поглед към щорите на дъщеря ми. Преди по-малко от пет минути бях влязъл в стаята й и бях заварил истинска лудница. Ухиленият доброжелателно Мормон крачеше напред-назад като щастлив японец турист с провесен на врата фотоапарат „Минолта“. В това време коленичилият Агент маниак монтираше свръхчувствителен магнетофон над слабините ми със закупен от „Стейпълс“48 изолирбанд.