Атлас изправи рамене (Втора част: Дали-или)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Втора част: Дали-или)». Краткое содержание книги:
— Кой беше той?
Данагър се засмя:
— Ако сте отгатнала толкова много, трябва да знаете също така, че няма да отговоря.
— За Бога, Кен Данагър! — простена тя. Думите му я накараха да разбере, че помежду им вече е издигната бариерата на безнадеждността, на мълчанието, на въпросите без отговор — омразата беше само тънка жица, която я задържа за момент, а когато се скъса, тя рухна.
— Боже…
— Грешиш, хлапе — нежно каза той. — Знам как се чувстваш, но грешиш — после добави по-официално, сякаш си спомни за приличието, в опит да балансира между две реалности: — Съжалявам, госпожице Тагарт, че трябваше да дойдете толкова скоро след това.
— Дойдох твърде късно — каза тя. — Дойдох тъкмо, за да предотвратя това. Знаех, че ще стане.
— Защо?
— Бях сигурна, че вие сте следващият по пътя му, който и да е той.
— Така ли? Странно. Аз не знаех.
— Исках да ви предупредя, да… да ви въоръжа срещу него.
Той се усмихна.
— Приемете думата ми, госпожице Тагарт, за да не се измъчвате със съжаления за това кой е дошъл пръв: това не можеше да се направи.
Тя чувстваше, че с всяка изминала минута той се отдалечава все повече, толкова, че да не може да го достигне, но все още имаше някакъв тесен мост помежду им и тя трябваше да бърза. Наведе се напред и каза много спокойно, като силата на емоцията й се въплъти в прекалената твърдост в гласа й:
— Помните ли какво мислехте и чувствахте, кой бяхте, преди три часа? Помните ли какво значеха мините ви за вас? Помните ли „Тагарт Трансконтинентал“ или „Риърдън Стийл“? В името на всичко това, ще ми отговорите ли? Ще ми помогнете ли да разбера?
— Ще ви отговоря, стига да мога.
— Решили сте да се оттеглите? Да се откажете от бизнеса си?
— Да.
— Нима той не значи вече нищо за вас?
— Значи повече от когато и да било преди.
— Но ще го изоставите?
— Да.
— Защо?
— На това няма да отговоря.
— Вие, който обичахте работата си, уважавахте единствено работата, ненавиждахте всеки вид безцелност, пасивност и отказване — вие се отказвате от живота, който обичахте?
— Не. Тъкмо открих колко много го обичам.
— Но се каните да съществувате без работа, без цел?
— Какво ви кара да мислите така?
— Да не би да влизате във въгледобивния бизнес някъде другаде?
— Не, не е във въгледобивния бизнес.
— Тогава какво ще правите?
— Още не съм решил.
— Къде отивате?
— Няма да отговоря.
Тя си даде миг почивка, за да събере силите си, да си каже: не чувствай, не му показвай, че чувстваш нещо, не го оставяй да се изгуби и да разруши моста, сетне каза със същия тих, равен глас:
— Разбирате ли какво ще причини оттеглянето ви на Ханк Риърдън, на мен, на всички нас, които сме останали?
— Да. В момента го осъзнавам много по-добре от вас.
— И за вас това не значи нищо?
— Значи повече, отколкото можете да си представите.
— Тогава защо ни изоставяте?
— Няма да повярвате, а аз няма да обяснявам, но не ви изоставям.
— Оставяте ни да носим по-голям товар и сте безразличен към това, че ще видите как мародерите ни унищожават.
— Не бъдете толкова сигурна.
— В кое? Във вашето безразличие или в нашето унищожение?
— И в двете.
— Но вие знаете, или поне го знаехте тази сутрин, че това е битка на живот и смърт, и само ние — а вие сте един от нас — сме срещу мародерите.
— Ако отговоря, че аз го знам, а вие не, ще си помислите, че думите ми нямат смисъл. Така че приемете го както искате, но това е моят отговор.
— Ще ми кажете ли значението му?
— Не. Сама трябва да го откриете.
— Готов сте да предадете света на крадците. Ние не сме.
— Не бъдете сигурна в нито едно от двете.
Тя замълча безпомощно. Странното в поведението му беше неговата простота: той говореше напълно естествено и — насред въпросите без отговор и трагичната мистерия — създаваше впечатлението, че вече няма никакви тайни и че не е необходимо изобщо да има мистерия. Но докато го гледаше, тя видя първия пробив във веселото му спокойствие: видя го да се бори с някаква мисъл, поколеба се, сетне каза с усилие:
— За Ханк Риърдън… Ще ми направите ли една услуга?