Възраждането на Атлантида

— Райли — каза Конлан с нежен глас. — Не остана нищо, което да открият. Моля те. Трябва да измъкнем сестра ти от опасност.

Райли се поколеба още минута, след което кимна и изправи рамене.

— Разбира се. Добре. Прав си. Атлантида съществува, атакуваха ме вампири, почти бях убита от гаджето на моя клиентка, а сестра ми е в съюз с върколаци. Какво му е необичайното на това?

Тя стегна ръката си около Куин и тръгнаха надолу по пътеката към колите и, надяваше се, към някои отговори.

Конлан се взираше през прозореца в залязващото слънце, като размишляваше как светът може да полудее за няколко часа. Нито Куин, нито Райли му бяха проговорили по пътя обратно към къщата, а Куин беше заспала почти моментално, след като пристигнаха. Райли седеше неподвижно в стола до леглото на сестра си, както през целия следобед.

Аларик все още липсваше. Той беше изпратил Бастиян да патрулира, да види какво може да надуши, докато Кристоф използваше необикновените си гениални способности в интернет, за да проникне във всяка медийна мрежа, която можеше да намери.

Вен бе излязъл, за да издири свръзка в местната популация шейпшифтъри, а Алексиос беше с него. Може би там щеше да има информация как точно се бяха забъркали глутницата вълци с Райзън и неговите мъже.

Макар че, доколкото познаваше Райзън, сигурно е било обратното. Родът на Микена не беше особено изтънчен относно чувствата си, че единственият добър шейпшифтър е мъртвият.

Бренан крачеше по тревата отвън пред прозореца, застанал на пост и го поздрави с жест, а после посочи нагоре. Значи Джъстис беше заел позиция на покрива. Добре.

Денал седеше на пода пред стаята на Райли и Куин с извадени кинжали. Приемаше задължението си на самопровъзгласил се защитник и бранител на Райли много сериозно.

Дори, за забавление и изумление на Конлан, що се отнасяше до неговия принц.

— Тя не иска да говори с вас в момента, милорд — беше казал Денал, с пребледняло лице (вероятно в резултат на собствената му дързост), но твърдо застанал пред вратата на спалнята.

Конлан кимна примирено с глава. За момента. Но се бе навел към младия си воин и му заговори тихо.

— Служи й добре, Денал. Но знай нещо. Ако исках да отида при нея сега, нито ти, нито която и да било природна сила, не би могъл да ме спреш.

Запомни това за в бъдеще.

Денал, за негова чест, не бе отстъпил. Но Конлан го беше чул да издиша шумно, докато се отдалечаваше от стаята и нейния страж.

Конлан затвори очи и се опита да достигне до Райли, но мисловните й щитове отново бяха заключени. После изпрати повик по споделената атлантска мисловна пътека.

Аларик, къде си? Нуждаем се от теб, жрецо.

Беше почти девет и половина, когато Куин се събуди. Денал, който лагеруваше пред вратата, се беше опитал да придума Райли да хапне нещо на няколко пъти, но гледката на Куин, лежаща полумъртва по средата на някаква свръхестествена супер битка беше развалила апетита й.