Възраждането на Атлантида

— Ето каква е сделката, приятел. Позволяваш на мен и на сестра ми да си тръгнем или ще нарежа сънната ти артерия на малки парченца, преди да успееш да кажеш „намръщеният великан“.

Бастиян всъщност се усмихна.

— Не съм изненадан, че имаш куража на воин, пет пъти по-голям от теб, малката. Кръвта на сестра ти е силна в теб. Да не си откърмена с мляко от тигър?

Райли се отърси от шока и сграбчи ръката на сестра си.

— Куин, спри! Тези мъже са… ами, те… те са от добрите.

Куин се обърна да погледне Райли в очите, а ръката, с която държеше ножа, дори не трепна.

— Райли, тук има неща, които не разбираш. Тези мъже, които умряха… те бяха…

— Те бяха шейпшифтъри и воини от Атлантида — каза Конлан и стъпи на пътеката до Райли. — Това, което ще е интересно да се разбере, е как ти се озова там, да лежиш пострадала, насред тях.

Бренан безшумно се появи до Куин.

— Почувствах, че приключи mortus desicana и ще бъде безопасно да оставя лейди Райли и сестра й да тръгнат към теб — каза той, като се поклони леко на Конлан.

Куин присви очи, но накрая сведе ножа надолу и отстъпи крачка назад от Бастиян, който й намигна.

— Превъзхождани по численост от атлантски воини. Всъщност това би обяснило доста начина, по който те… Както и да е. Имате ли някакво доказателство за тази абсурдна история? И какво правите тук?

Тя посочи с ръка пътя.

— Ваши ли бяха мъжете, които нападнаха моите вълци?

Сърцето на Райли, което тъкмо беше започнало да се успокоява, започна отново да препуска.

— Какво? Твоите вълци? Каква работа имаш да се шляеш с глутница шейпшифтъри?

Куин нежно я потупа по ръката с изражението на родител, успокояващ малко дете.

— Ш-ш-т, сестричке. Всичко е наред. Ще ти разкажа за това по-късно.

О, това не можеше да се случва. Райли издърпа ръката си от тази на Куин.

— Можеш да спреш с това снизходително отношение, Куин, и ми кажи какво, по дяволите, правиш тук и защо имаш… огнестрелна рана, от която почти ме умря?

Куин имаше безочието да извърти очи.

— Малко драматизираш, не мислиш ли? Беше само рамото ми. Имала съм и по-лоши. — Лицето й омекна и тя придърпа Райли в бурна прегръдка. — Съжалявам, малка сестричке. Толкова много те обичам… Никога не съм искала да видиш нищо от този свят. — Куин се отдръпна внезапно и огледа района.

— Като говорим за това, къде е другият мъж? Имах странното усещане, че пропълзя под кожата ми, за да ме излекува отвътре… — Гласът й заглъхна, а ръката й посегна, за да докосне разкъсаната си риза и непокътнатата кожа под нея. — Сигурна съм, че не си въобразих този изстрел.

— Можем да споделим историите си обратно в къщата, — каза Конлан. — Мисля, че е време да се махаме от тук.