Стъклените книги на крадците на сънища
- Автор: Далквист Гордон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Панева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Стъклените книги на крадците на сънища». Краткое содержание книги:
Трима невероятни, но въпреки това изключителни герои случайно са въвлечени в дяволските машинации на група, решила да пороби хиляди чрез дяволски „Процес“: Госпожица Темпъл е смела млада дама на букли, която иска само да разбере защо любимият й Роже се отказва от годежа им… Кардинал Чан е нает да убие човек, но след като го намира мъртъв, решава да разбере кой го е изпреварил и защо… А доктор Свенсон е придружител на един разпуснат принц, който се замесва с изключително неприятни хора… Приключение като никое друго в тайнствен град, в който са били малцина и в което участват героиня и двама герои, които никога няма да забравите.
— Господин Сонк… — започна майор Блах.
— Затваряйте си мръсната чуждоземска уста! — изръмжа Сонк.
— Не искам извинения. Искам да помислите. Мислете за проблемите си и за хората, които ги създават. И ми кажете какво ще предприемете за тях.
Свенсон се смая. Никога не бе чувал някой да говори така на Блах и не можеше да си представи Блах да реагира другояче, освен с ярост.
Блах прочисти гърлото си.
— Като начало…
— Първият, майоре — сега говореше Баскомб, не Сонк, — е мъжът от мисията ви, лекарят на принца, нали?
— Да — изсъска Блах. — Той не е проблем. Ще заповядам да го удушат, докато спи. Никой няма да го е грижа…
— Вторият — прекъсна го Баскомб — е онзи главорез в червено.
— Чан. Казва се Кардинал Чан — каза Блах.
— Китаец ли е? — попита Баскомб.
— Не — изръмжа Блах. — Наричат го така заради някакви белези, не съм ги виждал. Той ни се изплъзна. Уби един от хората ми и рани сериозно още двама. Той е просто долен престъпник, който няма въображение и нищо не разбира. Пратил съм хора на местата, където ходи обикновено, както ни бяха описани. Скоро ще бъде заловен и…
— Доведен при мен — каза Сонк.
— Както желаете.
— Третият проблем е — продължи Баскомб — жената шпионка, Изобел Хейстингс.
— Не сме я намерили. Никой не я е намерил.
— Все трябва да е някъде, майоре — каза Баскомб.
— Не я познават в бордеите, към които бях насочен…
— Опитайте с някой хотел тогава! — извика Сонк. — Опитайте стаите под наем!
— Не познавам града като вас…
— Нататък! — излая Сонк.
— И четвърто — гладко продължи Баскомб, Свенсон нямаше как да не се възхити на спокойното му поведение, — трябва да уредим завръщането на вашия принц.
Свенсон наостри уши — това чакаше, но последва само мълчание… а после Блах гневно попита:
— За какво говорите?
— Съвсем просто е: има още много работа. Преди сватбата, преди някой да се върне в Мекленбург…
— Не! Защо го казвате? Вие вече го отвлякохте, и то без да ме уведомите! Отведохте го преди часове!
Никой не каза нищо. Блах бързо обясни какво бе станало в комплекса — бягството от покрива, подпряната с бюрото врата — и после как двамата с Флаус току-що се оплакали и се обърнали с молба за помощ към лорд Вандаариф, който им обещал да направи каквото може.
— Разбира се, през цялото време предполагах, че сте го отвели вие — каза Блах. — Макар че нямам представа как сте го направили.
Отново мълчание.
— Принцът ви не е при нас — каза Сонк. — Добре, пето, Блах: ще продължите да търсите Чан и тази Хейстингс. Ние ще намерим принца. Баскомб ще се свърже с вас. Шесто… да, шесто — можете да ни помогнете да изнесем бедния Крунър от кухнята на госпожа Крабе.
Щом се увери, че са си тръгнали, Свенсон отиде в кухнята и спря до празната вече маса. Отвори медицинската си чанта, извади празно бурканче и махна тапата. Светна си с клечка кибрит, наведе се над масата и намери каквото търсеше — малка люспица от нещо, подобно на синьо стъкло. Смете я в бурканчето с тампон, затвори го и го прибра в чантата. Нямаше представа какво е, но бе сигурен, че няма да е лошо да го сравни със стъклената карта на принца.
Не можеше да се върне в мисията. Поне знаеше кои са враговете му или поне някои — нито Сонк, нито Баскомб бяха споменали мадам Лакер-Сфорца. Запита се дали тя може да е виновна за отвличането на принца. Но пък и тя търсеше въпросната Хейстингс — различните играчи зловещо се припокриваха. Бяха споменали доктор Лоренц, все едно е един от тях, а Свенсон го бе видял с очите си при Лакер-Сфорца. Може би всичките се предаваха един друг, а досега бяха работили в съюз. Някъде в къщата часовник удари три. Свенсон взе чантата си и излезе.
Принцът със сигурност беше в опасност, но Свенсон се съмняваше, че е смъртна. В същото време го бяха побили тръпки, когато Сонк бе споменал Процеса. Можеше ли той да е свързан с изгарянията по лицето? Звучеше почти като езически ритуал, като племенна церемония по белязване или — помисли си мрачно — като дамгосване на говеда. Мъртвецът Крунър явно бе замесен — зад цялата тази загадка имаше наука и тъкмо това бе причината действието да се развива в Института и за участието на Лоренц. Но кой не участваше, освен самия Свенсон? Отговорът дойде бързо: Изобел Хейстингс и мъжът в червено, Чан. Трябваше да ги открие преди майор Блах. Те дори можеше да знаят къде е принцът. Но къде да ги търси?