Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
Из целия път до хотела си майорът непрестанно говореше за себе си: „Хитър сте, сър… хитър сте, сър… дявол-ски хитър!“ А когато се прибра в хотела, той седна на един стол и изпадна в пристъп на беззвучен смях, който понякога го обземаше и винаги бе особено неприятен. Този път той продължи толкова дълго, че чернокожият слуга, който го наблюдаваше отдалече, но за нищо на света не би се осмелил да се приближи, многократно го отписа завинаги от този свят. Цялото му тяло, по-специално лицето и главата му се подуха повече от всякога и пред погледа на чернокожия се разкриваше само една тресяща се тъмносиня маса. Най-накрая той се загърчи от страшна кашлица, а когато малко се посъвзе, изпадна в следните възклицания:
— Нима, мадам, нима? Мисис Домби, а, мадам? Няма да стане, ма’ам. Няма да стане, докато Джо Б. е в състояние да ви развали кроежите, ма’ам. Сега сте квит с Дж. Б., мадам. Той все още не е напълно излязъл от играта, сър, този Багсток. Тя е лукава, сър, но Джош е още по-лукав. Не дреме стария Джо, а е нащрек и си отваря очите, сър!
Нямаше никакво съмнение, че последното твърдение е самата истина, и то в застрашителна степен, тъй като продължи през по-голямата част от нощта, прекарана от майора главно в подобни възклицания, разнообразявани от пристъпи на кашлица и задушаване, които стряскаха всички обитатели.
На следващия ден след този случай, в неделя, когато мистър Домби, мисис Чик и мис Токс закусваха, като продължаваха да хвалят майора, тичешком влезе Флорънс със силно поруменяло лице и грейнали от радост очи и извика:
— Татко! Татко! Дошъл е Уолтър! Не иска да влезе.
— Кой? — извика мистър Домби. — За какво говори тя? Какво значи това?
— Уолтър, татко — плахо повтори Флорънс, усетила, че се е обърнала твърде фамилиарно към неговата особа. — Който ме намери, когато се загубих.
— За младия Гей ли говори тя, Луиза? — запита мистър Домби и сбърчи вежди. — Наистина това дете е започнало да се държи много невъздържано. Не вярвам да говори за младия Гей. Разбери за какво става дума, моля те.
Мисис Чик изтича в коридора и се върна с новината, че действително бил младият Гей, придружен от много странна особа, и като разбрал, че мистър Домби закусва, младият Гей казал, че не би си позволил да влезе сега, а щял да почака, докато мистър Домби сам го извика.
— Кажи на момчето да влезе веднага — нареди мистър Домби. — Е, Гей, какво има? Кой те изпрати тук? Нямаше ли кой друг да дойде?
— Извинете, сър — отвърна Уолтър. — Никой не ме е изпращал. Осмелих се да дойда сам, за което вярвам, че ще ме извините, когато разберете причината.
Но мистър Домби не го слушаше и нетърпеливо поглеждаше встрани от него (като че той бе стълб, изпречил се на пътя му) към някакъв предмет зад гърба му.
— Какво е това? — попита мистър Домби. — Кой е този? Струва ми се, че сте сбъркали вратата, сър.
— О, съжалявам много, че не идвам сам, сър — бързо отговори Уолтър, — но това е… Това е капитан Кътъл, сър.
— Уол’р, момчето ми — обади се капитанът с плътен глас. — Дръж се здраво.
В това време капитанът пристъпи по-напред, при което ясно се откроиха широкият му син костюм, биещата му на очи вратовръзка и покритият му с бучки нос, поклони се на мистър Домби и любезно махна с куката си на дамите, като държеше в ръка твърдо колосаната си шапка, а главата му се опасваше от прясно отпечатан червен екватор.
Мистър Домби се взря във феномена пред себе си с удивление и възмущение и като че целият му вид издаваше настойчива молба към мисис Чик и мис Токс да го прогонят. Малкият Пол, промъкнал се зад Флорънс, отстъпи към мис Токс и зае отбранителна позиция, когато капитанът размаха куката си.
— Е, Гей? — обади се мистър Домби. — Какво имате да ми казвате?
Капитанът отново каза като общо встъпление към разговора, което не можеше да не предизвика благоразположението на всички присъствуващи: