Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)

Майорът би могъл да се позове на лицето си в потвърждение на казаното — несъмнено видът му бе такъв, сякаш Багсток действително бе висял малко по-продължително време.

— Но училището ни направи такива, каквито сме, сър — заяви майорът и пооправи жабото си. — Бяхме железни, сър, и то ни закали. Тук ли прекарвате времето си, мистър Домби?

— Обикновено идвам веднъж седмично, майоре — отговори джентълменът, — и отсядам в „Бедфорд“.

— За мен ще бъде чест да ви посетя в „Бедфорд“, сър, ако ми разрешите — каза майорът. — Джоуи Б., сър, обикновено не е по посещенията, но мистър Домби не е кой да е. Много съм признателен на малкия си приятел, сър, за честта да бъда представен.

Мистър Домби отвърна с голяма благосклонност и майор Багсток, след като помилва Пол по главата и каза за Флорънс, че в най-скоро време очите й ще подлудят младежите — „а също и старците, сър, ако трябва да уточняваме“ — добави майорът, като се хилеше високо, — сръга мистър Бидърстоун с бастуна си и се отдалечи с младия джентълмен в полутръс, с широко разтворени крака, като въртеше глава и покашляше достолепно.

След това майорът изпълни обещанието си и направи визита на мистър Домби. На свой ред мистър Домби, след малка справка в списъка на военните, върна визитата на майора. После майорът посети мистър Домби у дома му в града и пътува до Брайтън в една карета с мистър Домби. Накратко казано, мистър Домби и майорът изненадващо бързо установиха удивително добри отношения помежду си. Мистър Домби отбеляза пред сестра си, че майорът бил не само истински военен, но и нещо повече, тъй като ревъзходно разбирал значението на неща, несвързани с неговата професия.

Най-сетне един ден, когато мистър Домби доведе мис Токс и мисис Чик да видят децата и отново срещна майора в Брайтън, той го покани на обяд в „Бедфорд“, като предварително отправи към мис Токс големи комплименти относно нейния съсед и познат. Въпреки че от тези намеци сърцето й заби ускорено, те съвсем не бяха неприятни на мис Токс, тъй като й даваха възможността да изглежда извънредно интересна, както и да проявява от време на време реакции на смущение и разсеяност, които тя нямаше нищо против да изложи на показ. Майорът й предоставяше множество благоприятни случаи да дава израз на тези чувства, тъй като по време на обеда непрестанно се оплакваше, че той и улица Принцеса били изоставени от нея. След като очевидно тези оплаквания му доставяха голямо удоволствие, всички се чувствуваха добре. И съвсем не им пречеше фактът, че разговорът изцяло се води от майора, като апетитът му в това отношение не беше по-малък от този, проявяван към разнообразните лакомства на трапезата, с които той направо се тъпчеше, като с това засилваше склонността си към възпламеняване. С привичната си мълчаливост и сдържаност мистър Домби лесно се поддаде на тази узурпация, а майорът усети, че се изявява в целия си блясък, и в обхваналото го въодушевление удиви дори самия себе си с безкрайното множество производни на собственото си име. Накратко казано, всички бяха извънредно доволни. Намериха, че майорът притежава неизчерпаем запас от теми за разговор. Когато най-после след продължителната игра на карти той се сбогува, мистър Домби отново отправи комплиментите си към изчервилата се мис Токс относно нейния съсед и познат.