Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
— Дръж се здраво, Уол’р!
— Страхувам се, сър — започна Уолтър, целият разтреперан и забил поглед в земята, — че проявявам голяма дързост с идването си… Наистина мисля така. Едва ли бих имал смелостта да се обърна към вас, сър, дори и след пристигането ми в града, ако не бях срещнал мис Домби и…
— Е, и какво? — отвърна мистър Домби и улови погледа, който Уолтър хвърли към внимателно заслушаната Флорънс, и неволно се намръщи на окуражителната й усмивка, отправена към момчето. — Продължавайте, ако обичате.
— Така, така — обади се капитанът, счел за свой дълг като благовъзпитан човек да подкрепи мистър Домби. — На място казано! Продължавай, Уол’р.
Капитан Кътъл би трябвало да се смрази от погледа, който мистър Домби му хвърли в знак на благодарност за покровителственото отношение. Без изобщо да го забележи обаче, капитанът отвърна с намигане, като даде на мистър Домби да разбере чрез някои многозначителни движения с куката си, че в началото Уолтър малко се стеснява, но има изгледи скоро да се оправи.
— Дошъл съм тук по съвсем лична и частна работа, сър — колебливо продължи Уолтър, — и капитан Кътъл…
— Тук! — обади се капитанът в уверение, че е наблизо и че може да се разчита на него.
— Който е много стар приятел на бедния ми чичо и прекрасен човек, сър — продължи Уолтър, като погледна умолително в защита на капитана, — бе така добър и ми предложи да ме придружи, на което не можех да откажа.
— Не, не, не — простодушно възкликна капитанът. — Разбира се, че не. Няма място за отказ. Продължавай, Уол’р.
— И затова, сър — каза Уолтър, като се осмели да погледне мистър Домби в очите и след като нямаше вече връщане назад, продължи по-смело поради самата безизходност на положението, — и затова дойдохме с него, сър, да кажем, че бедният ми стар чичо е изпаднал в голяма нужда и беда. Че поради постепенното замиране на търговията му и поради неспособността да изплаща полицата — страхът от което тежко го е гнетял цели месеци наред, уверявам ви, сър — в дома му е наложен запор на имуществото и го грози опасността да загуби всичко, което има, и да умре от мъка. И ако вие — поради това, че отдавна го познавате като честен човек — бъдете така добър и му помогнете да излезе от затрудненото положение, сър, ние ще ви бъдем вечно признателни.
Докато говореше, сълзи бликнаха в очите на Уолтър, а също и на Флорънс. Баща й забеляза как те проблеснаха в погледа й, въпреки че гледаше уж само Уолтър.
— Сумата е много голяма, сър — каза Уолтър. — Повече от триста лири. Чичо ми е много съкрушен от нещастието си — то направо го смазва, но не е в състояние да направи каквото и да било за себе си. Той дори не знае, че съм дошъл да говоря с вас. Вие, сър, искате да ви кажа — добави Уолтър след моментно колебание — точно какво желая. Наистина не зная, сър. Чичо ми има стока, върху която с увереност мога да кажа, че не тежат дългове, а и капитан Кътъл е готов да поръчителствува. На мен… не ми се иска да споменавам — продължи Уолтър — за парите, които аз изкарвам, но ако ми позволите да ги събирам… за изплащане на дълга… за заема… чичо ми… пестелив, почтен старец…
Уолтър все по-тихо изговаряше тези несвързани думи, а накрая съвсем млъкна, като продължаваше да стои с наведена глава пред своя работодател.
Като счете, че моментът е подходящ да си покаже скъпоценностите, капитан Кътъл пристъпи към масата, отстрани чашите пред мистър Домби, за да направи място, и извади сребърния часовник, наличния капитал, чаените лъжички и щипците за захар, натрупа всичко накуп, за да изглежда особено ценно, и изрече следните думи:
— По-добре половин самун хляб, отколкото никакъв, а същото важи и за трохите. Ето няколко такива. Ще бъде прибавена и годишна рента от сто лири. В целия свят няма друг, така натъпкан с наука като стария Джилс. Нито пък такъв многообещаващ младеж, закърмен — тук капитанът изрече един от удачните си цитати — с мляко и мед, като неговия племенник.
След тези думи капитанът се върна на предишното си място и остана там, като приглаждаше разпиляната си коса с вид на човек, довел едно трудно дело до успешен край.
Когато Уолтър спря да говори, мистър Домби проследи с поглед малкия Пол — детето видя как сестра му клюмна, как описаната трагедия предизвика у нея беззвучен съчувствен плач и то отиде при Флорънс, за да я утеши, а очите му, отправени към Уолтър и баща му, бяха особено изразителни. За момент вниманието на мистър Домби бе отвлечено от речта на капитан Кътъл, която той изслуша с високомерно безучастие, а после отново извърна очи към сина си и известно време го наблюдава внимателно и мълчаливо.