Тайния дневник на Източната перла
- Автор: Линдли Морийн
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-705-3
- Переводчик: Йолина Миланова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Тайния дневник на Източната перла». Краткое содержание книги:
Романът проследява трескавата житейска съдба на реално съществувалата Йошико Кавашима — пленителна и противоречива личност, свикнала да живее на ръба, да блести в обществото денем и да се бори с демоните си нощем, способна да манипулира човешки съдби в опит да открие собствената си същност.
Не бяхме свършили, когато чухме плясъци и странен, тънък смях във водата. Хари тихо изруга и тласъците му станаха по-бързи. Когато свърши, ми каза, че съм добро момче, и пак изруга.
Похвалих го, че е добър в правенето на любов, а той отвърна, че това преди малко е било „чукане“. Думата ми хареса, но аз бях свикнала с евфемизмите на Изтока и когато я повторих, тя прозвуча така странно в устата ми, че Хари се разсмя. После ми обясни, че това е „мъжка“ дума и не е добре да излиза от устата на жена.
Онази нощ ми мина през ум, че Хари притежава скрита страна, която много би изненадала порядъчната му английска годеница. Надявах се, за нейно добро, у нея също да има някакъв момчешки чар, с който да задържи съпруга си и да не му позволи да „кривне от пътя“.
На тръгване забелязах, че единият от новодошлите в басейна мъже е звезда на пекинската опера, който участваше в нашумялата този сезон постановка „Пияният красавец“. Предната вечер с Мари го бяхме гледали и бяхме останали възхитени от изпълнението му. Той все още беше със сценичния грим, който на тази светлина правеше лицето му да изглежда зловещо. Разпознах и партньора му — богат германец, който често висеше вечер в клуб „Казанова“, прегърнал по едно момиче с всяка ръка и с пура между зъбите. Той беше огромен мъж около петдесетте, с розова кожа и пръсти като наденички и с най-студените очи, които някога бях виждала. Беше притиснал младия си любовник към стената и проникваше в него така настървено, че водата наоколо се плискаше и пенеше. Момчето се беше хванало за ръба на басейна толкова здраво, че пръстите му бяха побелели от усилието.
Запитах се как ли биха реагирали английските съпруги, с техните бели ръкавици, сдържани гласове и безупречни обноски, ако знаеха какво се случваше тук, в басейна на клуба след полунощ.
Междувременно се бяхме озовали в прочутия бар на клуба, с високи столове и лъскави огледала. Хари изведнъж ме вдигна на ръце и ме сложи да седна върху гладката полирана повърхност на бара. Наляхме си уиски от една кристална гарафа, после преплетохме ръце и пресушихме чашите си до дъно.
— Хайде пак да се изчукаме — дрезгаво прошепна той, като свали колана си и буквално ме свлече на пода.
Знаех, че го е възбудило съвкуплението на дебелия германец с крехкия му азиатски любовник, но какъвто и да беше поводът, Хари винаги ме обладаваше ненаситно, с такава жар, че нямах нищо против да го правим отново и отново.
— Така ще запазиш по-ярък спомен за мен, когато си тръгна от Шанхай — казваше той, а аз се съгласявах с него.
Една жена никога не забравя най-страстните си любовници и в това отношение Хари нямаше никакви поводи за притеснение. Действително години след като изчезна от живота ми, още си спомнях за него с нежност и копнеж.
Мисля, че в Шанхай Хари си позволяваше да извади на бял свят тъмната страна на своята природа — онази, която в Англия държеше под контрол. Имаше нощи, в които зачезваше някъде и после се връщаше с белези, които говореха за по-отчаян и ожесточен секс от нашия. Може би ако беше останал в Шанхай, Хари щеше съвсем да му отпусне края и да изгуби онази част от себе си, която беше изпълнена с радост и светлина.
Няколко години по-късно в клуб „Шанхай“ се разпореждаха японците и първата им работа беше да подрежат краката на масите и столовете за свое удобство. Мисля, че иначе зад стените на клуба не се случваше нищо кой знае колко по-различно от преди. Само че докато лицемерието на едните се криеше зад добрите маниери, другите развяваха като знаме своята „чест“. Интересно, дали нощем сред двойките в басейна нямаше и самураи? Не бих се учудила.
Никога не загубих вкус към японските мъже, но благодарение на Хари Сангър оцених по достойнство и европейците и разширих кръга на предпочитанията си. Бях впечатлена от щедростта на западните мъже и свикнах както с мириса, така и с чувството им за хумор, което се оказа заразително.
Тогава на излизане от клуба Хари спря при бюрото на портиера и открито му подаде една банкнота, която той прие, все така без да ни погледне. После каза на Хари, че в такава задушна нощ среднощното плуване действа наистина освежаващо. Хари отвърна, че се е почувствал като нов човек.
Отидохме в кафе „Винъс“ и си поръчахме огромни порции „Бьоф Строганоф“ и пудинг със сушени праскови и сметана. Изпихме и порядъчно количество водка. После заведох Хари в пушалнята на опиум недалеч от хотел „Астор“ и там той за пръв път опита от „блаженството на Изтока“. Шест часа по-късно, когато дойде на себе си, ми разказа, че макар да бяхме останали в пушалнята само няколко минути, му се е сторило, че се е озовал на прекрасен бряг с бели гладки камъчета и нежна като кадифе вода. Бил там в компанията на своите приятели от училище, които много обичаше.