Тайния дневник на Източната перла

Спомням си, че по време на последната седмица на Хари в Шанхай въздухът беше натежал от влага, бурните ветрове смитаха уличния боклук във входовете, а прозорците на хотел „Централ“ подрънкваха. Говореше се, че се очаква тайфун — последният за тази година. Нощем беше толкова задушно, че едва се дишаше и сънищата ми се превръщаха в кошмари, в които се виждах как бродя без посока по някакви пусти улици с изпразнена от мисли глава. Когато най-после бурята се разрази, тя изтръгваше керемиди от покривите и те падаха с трясък насред улицата. Крайбрежната алея беше осеяна с водорасли, каналите преливаха и по улиците се стичаха мътни порои, които стигаха почти до коленете на минувачите.

Точно по това време двамата с Хари седяхме в кино „Нанкин“ и гледахме някакъв американски филм на име „Четирийсет примигвания“. Отпивахме саке от шишенцето на Кавашима и пушехме английски цигари. Поройният дъжд заглуши звука от филма и ние се измъкнахме от салона и затичахме към хотела, за да прекараме последната си нощ заедно. Докато се доберем до хотела, бяхме мокри до кости и зъбите ни тракаха. Напълнихме си гореща вана, пихме още саке и правихме любов два пъти един след друг. Хари ме помоли да пригладя късата си коса назад, по момчешки, и да си сложа обувките с висок ток, жартиери и черни чорапи. Той обичаше да ме вижда като жена момче — мисля, че така задоволяваше наведнъж всичките си нужди. После, когато седяхме на пода и играехме карти, той ми призна, че ако някой път няма желание да прави любов с жена си, ще си представя, че е с мен, и всичко ще бъде наред. Отбелязах мислено, че този път Хари не използва думата „чукане“, и ме жегна лека завист към бъдещата му съпруга.