Тайният кръстоносен поход
- Автор: Боуден Оливер
- Серия: Орденът на асасините (Assassin's Creed) #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978–954–389–190–0
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Тайният кръстоносен поход». Краткое содержание книги:
Бащата на Марко Поло — Николо, най-накрая разкрива тайната, която е пазил цял живот — историята на Алтаир, един от най-впечатляващите членове на Братството на асасините.
Той винаги се е подчинявал на правилата на Братството. Но в един ден нарушава трите най-важни сред тях и статутът му на Върховен учител е отнет. За да го заслужи отново, Алтаир се отправя на непосилна мисия. Тя го отвежда в Светите земи и го изправя срещу деветима свирепи врагове. Най-коварният от тях е Робер дьо Сабле — водачът на тамплиерите. Докато опитва да докаже всеотдайността си, Алтаир разбира истинската същност на Ордена на асасините.
В „Тайният кръстоносен поход“ историята на Алтаир е разказана за пръв път. История, белязана от дългата борба срещу заговора на тамплиерите, трагедията на едно семейство и жестокото предателство на стар приятел.
Разказ за едно пътуване, което ще промени хода на историята…
— Така искам.
— Така да бъде. Готов ли си, асасин?
Кралят и помощниците му се отдръпнаха настрани, докато останалите стражи и бойци образуваха кръг около Алтаир и широко усмихнатия Дьо Сабле. За разлика от Алтаир той не беше уморен от досегашната битка. Носеше броня, докато Алтаир имаше само плаща си. Не изпитваше болка от раните и натъртванията, получени в сечището. Той също знаеше тези неща. Докато нахлузваше ръкавиците от плетен метал, един от мъжете пристъпи напред, за да му помогне да си сложи шлема. Знаеше отлично, че има предимство във всяко едно отношение.
— И така — заговори подигравателно той, — срещаме се отново. Да се надяваме този път да си по-добър противник.
— Не съм същият човек, с когото се сблъска в храма — отвърна Алтаир и вдигна меча. Тътенът от битката край Арсуф сега вече му се струваше далечен. Светът му се беше свил до кръга, който войниците бяха описали около двамата съперници. Бяха само той и Дьо Сабле.
— На мен ми се струваш съвсем същият — рече рицарят. Вдигна меча, за да поздрави Алтаир. Асасинът стори същото. Никой не направи първата крачка. Робер дьо Сабле отпусна тежестта на задния си крак. Очевидно очакваше Алтаир да нападне пръв.
Асасинът обаче спечели първата изненада в двубоя, като остана напълно неподвижен и зачака нападението на тамплиера.
— Видът лъже — рече той.
— Така си е — потвърди Дьо Сабле с хитра усмивка и в следващата секунда нанесе първия си удар, като вложи в него всички сили.
Асасинът парира. Тамплиерът едва не изби меча от ръката му, но той съобрази да отскочи настрани и да потърси слабо място в защитата на рицаря. Двуострият меч на тамплиера беше поне три пъти по-тежък от неговия и макар рицарите да се славеха с умението си да въртят меча и с мечешката си сила, те неминуемо бяха по-бавни. Дьо Сабле можеше да бъде смъртоносен противник, когато атакуваше, но за бързина и дума не можеше да става.
Това беше слабото място, над което Алтаир да се съсредоточи. Предишния път грешката му беше, че му позволи да използва преимуществата си. Сега нямаше да му предостави подобна възможност.
Все още преизпълнен със самоувереност, Дьо Сабле напредна.
— Скоро всичко това ще приключи и Масиаф ще падне — избъбри той. Беше толкова близо с тежкия меч, че Алтаир го чу как профуча покрай ухото му.
— Братята ми са по-силни, отколкото си мислиш — отвърна той.
Стоманените остриета звъннаха отново.
— Много скоро ще разберем дали е така — ухили се тамплиерът.
Алтаир затанцува. Защитаваше се, парираше ударите на противника, отскачаше настрани, нанасяше порезни рани, съсипваше плетената броня, нанесе няколко зашеметяващи удара по шлема на рицаря. Най-сетне Дьо Сабле се отдръпна, за да си поеме дъх, вероятно разбрал, че няма да успее да убие Алтаир толкова лесно, колкото си въобразяваше.
— Виж ти — подхвърли той. — Значи хлапето се е научило да върти меча.
— Упражнявах се много. Твоите хора се погрижиха да не стоя бездеен.
— Те се жертваха за велика кауза.
— Както ще стане и с теб.
Дьо Сабле се спусна напред, замахна с меча си и едва не изби оръжието на Алтаир от ръката му. Асасинът се наведе, изви се пъргаво и нанесе удар с ефеса, а рицарят политна назад и изгуби равновесие. Той остана без дъх и единствено благодарение на кръга воини не падна в прахта. Те му помогнаха да се изправи и рицарят настръхна от яд. Дишаше тежко, на пресекулки.
— Времето за игри изтече! — изрева, сякаш като говореше на висок глас, думите щяха да се превърнат в истина. Скочи напред, но смъртоносната грация вече я нямаше. Единственото смъртоносно у него вече беше сляпата надежда.
— При това отдавна — потвърди Алтаир. Обзе го неподозирано спокойствие, защото бе убеден, че е истински, съвършен асасин. Щеше да победи Робер дьо Сабле както с ум, така и със сила и умения. Когато рицарят нападна отново, този път доста по-неубедително, Алтаир отби атаката с лекота.
— Нямам представа откъде идва силата ти… — рече задъхано Дьо Сабле. — Това е някакъв номер. Не, трябва да е наркотик.
— Всичко е точно както каза кралят ти. Накрая правдата винаги печели.
— Каузата ми е правдива! — изкрещя Дьо Сабле и изпъшка тежко, докато замахваше с меча, почти болезнено бавно. Алтаир забеляза лицата на хората му. Те тръпнеха в очакване да нанесе фаталния удар.
Оправда очакванията им. Насочи меча право в средата на червения кръст на Дьо Сабле, раздра плетената ризница и прониза гърдите му.