Разкази и новели (Съчинения в пет тома. Том първи)
- Автор: Конрад Джозеф
- Серия: Съчинения в пет тома #1
- Год: 1985
- Язык: болгарский
- Год: Георги Бакалов
- Переводчик: Васил Антонов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Разкази и новели (Съчинения в пет тома. Том първи)». Краткое содержание книги:
Той размисли всичко това бързо, ясно, компетентно като моряк и в края на краищата си остана озадачен. Този шум все пак идваше отвън заглушен, заедно с изтичането и изливането на вода по палубата над главата му. Вятърът ли беше това? Сигурно. Тук долу той вдигаше голям шум, сякаш това бяха виковете на цяла тълпа полудели мъже. И в себе си откри също така желанието да намери лампа — та ако щете дори само за да му свети, когато потъва — и трескавото нетърпение да се измъкне от този бункер колкото е възможно по-скоро.
Той издърпа резето: тежката желязна плоча се завъртя на пантите си; и сякаш отвори вратата за воя на бурята. Посрещна го хор от дрезгави викове: въздухът бе спокоен и плискането на водата отгоре се заглушаваше от глъчката на потискани гърлени крясъци, които създаваха впечатление за отчаяна суматоха. Разкрачи крака по цялата ширина на вратата и протегна врат. И отначало съзря само онова, което беше дошъл да търси: шест малки жълти пламъка, които се люлееха буйно сред плътната маса на полумрака.
Помещението бе укрепено като минна галерия, с една редица подпорни в средата и напречни греди над главата, които продължаваха напред в тъмното — неизвестно докъде. А на лявата страна се виждаше неясно като вдлъбнатина в една от стените някаква огромна маса с полегати очертания. Всичко това заедно със сенките и очертанията се движеше непрестанно. Боцманът гледаше напрегнато: корабът се килна надясно и силен вой се чу откъм онази маса, която се издигаше полегато като сринала се пръст.
Парчета дърво изсвистяха покрай него. Дъски, помисли той, неизразимо изненадан, като дръпна бързо назад главата си. Един човек се плъзна покрай краката му, с отворени очи, по гръб, протягайки вдигнати нагоре ръце към нещо несъществуващо; и още един дойде, подскачащ като откъртил се камък, с глава между нозете си и вкопчени здраво ръце. Опашката на косата му шибаше във въздуха; посегна да се хване за краката на боцмана и от разтворената му ръка някакво светло бяло колелце се търкулна към единия крак на боцмана. Боцманът видя, че това е сребърен долар, и викна учуден. С внезапен шум на тъпчене и влачене на боси крака и с гърлени викове камарата от гърчещи се тела, откъснала се от вътрешната страна на кораба, се скупчи от лявата и после, като се плъзна, инертна и боричкаща се, се понесе към дясната страна с тъп, глух тътен. Виковете престанаха. Боцманът дочу продължителен стон през грохота и свистенето на вятъра; видя неоправима плетеница от глави и рамене, голи ходила, които ритаха нагоре, юмруци, които се размахваха, гърбове, които се премятаха, нозе, оплетени на опашка коси, лица.
— Боже мили! — провикна се той ужасен при тази гледка и се прилепи назад о железния люк.
Да разкаже за това, ето за какво бе дошъл той на мостика. Не можеше да го запази само за себе си; а на кораба има само един човек, пред когото заслужава да го кажеш, за да ти олекне. Когато се връщаше обратно през коридора, хората от екипажа го ругаха, загдето е такъв глупак. Защо не донесъл лампата? Какво значение, по дяволите, имаха тези кули за когото и да било! Но когато излезе навън и видя крайно опасното състояние на кораба, всичко, което ставаше вътре, започна да му се струва не особено важно.
В първия миг той помисли, че е излязъл от коридора тъкмо в момента, когато корабът потъва. Стълбичката към мостика беше отнесена от водата, но огромните вълни, заливащи кърмата, го понесоха нагоре. След това за известно време трябваше да лежи по корем, като се държеше за една от халките, и от време на време си поемаше дъх, гълтайки солена вода. Той се промъкна още малко напред, пълзешком, премного уплашен и разстроен, за да се върне назад. По такъв начин стигна до задната част на щурманската рубка. На това относително защитено място той намери втория помощник-капитан. Боцманът бе приятно изненадан, защото бе с впечатление, че всичко живо на палубата сигурно е отдавна отнесено от водата. Попита нетърпеливо къде е капитанът.