Хартиени градове
- Автор: Грийн Джон
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: „Егмонт България
- ISBN: 978-954-27-1080-6
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Хартиени градове». Краткое содержание книги:
След тази луда нощ Кю пристига в училище, за да установи, че Марго е изчезнала, оставяйки след себе си тайнствени следи. Момчето е объркано – за него ли са те? Трябва ли да се впусне слепешката в търсене? Кю и този път не се колебае. И внезапно се оказва във вихъра на вълнуващо приключение – нещо между пътепис, детективска и любовна история. А с разкриването на всяка следваща следа открива, че момичето, в което е влюбен, не съществува.
Качихме се горе и тръгнахме към входната врата.
— Бен — спрях го аз. — Мисля, че трябва да оставиш бирения меч тук.
— Да, добре — каза, но щом се опитах да го измъкна от ръцете му, той го стискаше здраво и отказваше да го пусне. Точно се канех да се развикам и да му наритам пияния задник, когато разбрах защо отказва да го пусне. Не беше точно отказ, не беше и избор. Лейси се смееше.
— Как си успял да се залепиш за бирения меч?
— Не съм се залепил. Аз съм се презалепил. С мощта на лепилото. За да не ми го вземе някой.
— Много далновидно — каза Лейси безизразно.
С Лейси успяхме да счупим всички кутии, с изключение на залепената за дланта му. Колкото и да дърпах, ръката на Бен просто следваше движението на кутията. Като кукла на конци. Ръката беше куклата. После Лейси обяви, че е крайно време да тръгваме. Сложихме Бен на задната седалка и го вързахме с колана. Лейси седна до него, защото „Трябва да го наблюдавам да не почне да повръща отгоре си или да се бие с кутията по главата, или не знам какво още може да му хрумне“.
После той отплува, а Лейси се отпусна и заговори за него:
— Могат да се кажат и хубави неща за упоритостта. Знам, че той наистина се старае, прекалено много се старае, но защо това да е лошо? Не е. И е толкова сладък, нали?
— Сигурно.
Погледнах го в огледалото. Главата му се люлееше, сякаш не бе свързана с гръбнака. Не ме порази като „толкова сладък“, но както и да е.
Първо оставих Лейси. Когато тя се наведе и го целуна лекичко по устата, той само измърмори „Да!“ и заспа.
Тя тръгна към вратата до гаража на блока си, после се обърна.
— Благодаря — каза. Аз само кимнах.
Минах през квартала. Не беше нощ, не беше утро. Бен тихо хъркаше на задната седалка. Спрях пред къщата, излязох, отворих плъзгащата се врата на минивана, разкопчах колана.
— Време е да те приберем у дома, Бенърс.
Той подсмъркна, поклати глава и се събуди. Вдигна ръка да потърка очи и очевидно видът на празната кутия от най-добрата бира в Милуоки, залепена на дланта му, го изненада. Опита се да свие ръката си в юмрук, но само успя да я поизкриви. Никакъв шанс да я махне. После я гледа дълго и накрая заключи:
— Това животно не ме пуска.
Излезе от минивана и се заклати към вратата първо напред, а после настрани. Когато се качи на верандата, той се обърна и ми се усмихна. Махнах му. Бирената кутия също ми помаха.
14
Спах няколко часа и до обяд разглеждах туристическите пътеводители, които бях намерил предния ден. Изчаках да стане обяд и да се обадя на Бен и Рейдар. Първо звъннах на Бен.
— Добро утро, слънце мое — казах.
— О, господи! — изстена той. Това не бяха думи, това беше самото голо, първично, болезнено състояние на втечнено отчаяние и нещастие. — О, мили боже, ела, слез на земята и помогни на малкото си копеленце Бен. О, небеса! Залейте ме с дъжд от милост и състрадание.
— Има доста нови неща около Марго — казах развълнувано. — Трябва да дойдеш. Ще се обадя и на Рейдар.
Той май изобщо не ме чу.
— Ей, я кажи защо, когато майка ми влезе в девет и аз вдигнах ръка да прикрия вонящата си прозяваща се уста, и тя, както и аз с огромна изненада открихме залепена бирена кутия на дланта ми?
— Беше залепил няколко бирени кутии да си правиш меч. И после залепи меча за дланта си, за да не ти го вземе никой.
— Оооо, дааа. Май се сещам.
— Бен, трябва да дойдеш в нас.
— Пич, чувствам се като лайно на дъжд.
— Тогава аз ще дойда. След колко време?
— Няма начин, пич. Трябва да спя около десет хиляди часа. Трябва да изпия около десет хиляди литра вода и да взема десет хиляди хапа за главобол. Ще се видим утре в даскалото.
Поех дълбоко дъх и се опитах да се контролирам, макар че бях повече от побеснял.
— Минавам цяла Централна Флорида в три часа посред нощ, за да дойда трезвен на парти, където всички са пияни като на световен шампионат по надпиване, закарвам увисналия ти пиян задник до вас и ти да ми каж…
Щях да продължа да нареждам, но в един миг разбрах, че ми беше затворил телефона. Бен да ми затвори! На мен! Баси задникът!
Колкото повече време минаваше, толкова повече не ми минаваше. Едно е да не му пука за Марго. Ама да не му пука и за мен! Е! Може би приятелството ни винаги се е крепяло на някакво взаимно чувство за удобство и изгода — той нямаше с кого да играе видеоигри. И сега нямаше защо да се държи добре с мен или да се интересува от неща, които ме тревожат, защото вече си имаше печения Джейс Уърдингтън. И беше подобрил рекорда на училището по задържане на бирено буре. Той имаше секси гадже на бала. Той се бе хванал за първата възможност да се присъедини към Братството на Кухоглавите пърделници.