Забравената градина

Касандра кимна и не успя да сдържи усмивката си. Почувства се смътно неловко.

Руби зяпна.

— И ти нямаше представа, когато се видяхме днес в галерията?

Касандра поклати глава, като продължаваше да се усмихва глупаво. Заговори, дори и само за да изтрие идиотската усмивка от лицето си:

— Не и до днес следобед, когато прочетох дневника на Нел.

— Не мога да повярвам, че не ни го каза още щом влязохме преди малко.

— Ами ти така се разбъбри за салса, че не й даде възможност — скастри я Грей. — Да не говорим, Руби, скъпа, че някои хора просто обичат личния им живот да си бъде личен.

— О, Грей, всъщност никой не обича да пази тайна. Единственото нещо, което прави една тайна забавна, е съзнанието, че не бива да я издаваш. — Тя поклати глава към Касандра. — Ти си роднина на Натаниъл Уокър! На някои хора адски им върви.

— Малко ми е странно. Връхлетя ме неочаквано.

— И как не — отвърна Руби. — Всички онези хора, които ровичкат в историята с надеждата да се окажат роднини на Уинстън Чърчил, а съдбата праща неочакван подарък на теб в лицето на прочут художник.

Касандра отново се усмихна, просто не се сдържа.

Келнерът отново се появи и им наля по чаша просеко.

— За разбулването на загадките — вдигна чашата си Руби.

Чукнаха чаши и отпиха.

— Извинете невежеството ми — обади се Грей, — не съм достатъчно запознат с историята на изкуството, но ако Натаниъл Уокър е имал изчезнала дъщеря, би трябвало да е имало издирване, нали? — разпери той длани към Касандра. — Не се съмнявам в разследването на баба ти, но как така, за бога, дъщерята на известен художник изчезва и никой не знае?

Руби този път не разполагаше с отговор. Погледна към Касандра.

— Доколкото разбирам от тетрадката на Нел, според всички архиви Айвъри Уокър е починала четиригодишна. Нел е била на същата възраст, когато се появява в Австралия.

Руби потри ръце.

— Смяташ, че е отвлечена, а извършителят се е погрижил да изглежда така, все едно тя е умряла, нали? Колко вълнуващо! Но кой е той? Защо го е направил? Какво е открила Нел?

Касандра се усмихна извинително.

— Изглежда, не е успяла да разреши тази част от загадката. Не и съвсем категорично.

— Какво искаш да кажеш? От къде знаеш?

— Прочетох края на тетрадката. Нел не е научила.

— Все нещо трябва да е научила, да си е изградила някаква теория. — Отчаянието на Руби беше осезаемо. — Кажи ми, че е изградила някакво предположение. Че ни е оставила нещо, от което да продължим!

— Има едно име, Елайза Мейкпийс — отговори Касандра. — При Нел е останал куфар, в който има книжка с вълшебни приказки и тези приказки са разбудили някои нейни спомени. Обаче дори ако Елайза е качила Нел на кораба, самата тя не е стигнала дотам.

— Какво й се е случило?

Касандра сви рамене.

— Няма официални данни. Сякаш се е изпарила някъде по времето, когато Нел е била изпратена в Австралия. Каквито и да са били плановете на Елайза, явно са се объркали.