Забравената градина
- Автор: Мортон Кейт
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Забравената градина». Краткое содержание книги:
Касандра потърка с палец мекото и оръфано ръбче на бележника си и отново премисли изречението, чудейки се дали този път ще го приеме по-гладко. Натаниъл Уокър беше бащата на Нел. Художникът Натаниъл Уокър, авторът на портрети на кралски особи беше бащата на Нел. Прадядо на Касандра.
Не, истината все още й се струваше невероятна, както и когато я откри днес следобед. Седеше на пейка до Темза и разчиташе разказа на Нел за посещението й в родната къща на Елайза Мейкпийс в Батърси и в галерията „Тейт“, където бяха изложени портретите на Натаниъл Уокър. Беше излязъл вятър, който се понесе по повърхността на реката между бреговете, и Касандра тъкмо се накани да тръгва, когато нещо привлече погледа й към един доста повреден откъс на отсрещната страница, едно подчертано изречение, което гласеше: Роуз Монтраше е майка ми. Познах я на портрета, спомних си я. После имаше стрелка и вниманието на Касандра скокна напред към заглавието на книга, „Кой кой е“, под което набързо беше съставен списък:
1. Роуз Монтраше се жени за художника Натаниъл Уокър през 1908 година
2. Една дъщеря! Айвъри Уокър (родена малко след това — 1909? Да проверя за скарлатината)
3. Роуз и Натаниъл загиват през 1913 година в железопътна катастрофа до Ейсгил (годината, през която съм изчезнала. Връзка?)
Откъснато парче хартия беше попаднало между страниците на тетрадката — фотокопие от книга, озаглавена „Големите железопътни катастрофи от епохата на парния локомотив“. Касандра го извади. Хартията беше избеляла и текстът бледнееше, но, за щастие, беше пощаден от петната плесен, които поглъщаха останалата част от тетрадката. Заглавието гласеше „Железопътната трагедия в Ейсгил“. Докато край нея уютно се носеше глъчката на бистрото, Касандра отново прегледа краткия, но сърцато написан материал:
„В тъмните ранни часове на 2 септември 1913 година два влака на компания «Мидланд Рейлуейс» потеглят от гара Карлайл на път за гара Сейнт Панкрас, но никой от пътниците им не подозира, че влакът ги отнася към гибел. Линията е стръмна, прекосява възвишенията и долините на хълмистата северна местност, а влаковете са безнадеждно маломощни. Два факта се съчетават и предизвикват катастрофата на влаковете през онази нощ: двигателите им са по-слаби от нужното за стръмния терен и всяка от композициите се захранва със зле пречистени въглища, задръстени с много шлака, които не позволяват ефикасно изгаряне.
След като потегля от Карлайл в един и половина през нощта, първият влак мъчително се отправя към Ейсгил — налягането на парата спада рязко и влакът спира. Можете да си представите изненадата на пътниците, когато влакът се заковава на място малко след като е потеглил от гарата, но едва ли хората са били излишно разтревожени. В крайна сметка се намират в сигурни ръце, а охраната ги е уверила, че престоят ще трае само няколко минути и после отново ще потеглят.
Всъщност увереността на охраната, че престоят ще бъде кратък, е една от фаталните грешки, допуснати през онази нощ. Обичайната за железниците процедура в такива случаи изисква, ако се знае колко време ще бъде нужно на машиниста и на огняря да почистят пещта, охраната да постави няколко петарди или да тръгне с фенер по релсите и да сигнализира на приближаващите влакове. За жалост обаче нищо такова не е сторено и съдбата на добрите хора във влака е била предопределена.
Защото малко по-нататък по релсите пуфти още един локомотив. Той тегли по-лек товар, но малкият двигател и лошите въглища въпреки всичко са достатъчно сериозно затруднение за машиниста. Няколко километра преди Малерстанг машинистът взема фаталното решение да излезе от кабината и да провери двигателя в движение. По днешните стандарти такава практика изглежда опасна, но по онова време е доста разпространена. За съжаление, по време на отсъствието на машиниста от кабинката огнярят също се натъква на проблеми: пароструйната помпа не работи добре и налягането в пещта спада. След връщането на машиниста проблемът ги ангажира дотолкова, че никой от двамата не забелязва червения фенер, размахван от сигналния пост на Малерстанг.