Забравената градина
- Автор: Мортон Кейт
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Забравената градина». Краткое содержание книги:
Когато приключват и отново насочват вниманието си към релсите, първият закъсал влак се оказва на броени метри пред тях. Не е възможно вторият влак да спре навреме. Както може да се предположи, пораженията са огромни и жертвите на трагедията са необичайно много. Не само вследствие на самия сблъсък, но и защото покривът на товарния вагон се плъзга върху втория локомотив и се врязва в първокласния спален вагон отзад. Газта от осветителната система се запалва и огънят лумва в премазаните вагони, отнемайки живота на клетниците, които се оказват на пътя му.“
Касандра потръпна, когато я връхлетяха образите от тъмната нощ през 1913 година: стръмният релсов път, потъналата в мрак околност, усещането от внезапното спиране на влака. Зачуди се какво ли са правили Роуз и Натаниъл в момента на удара, дали са спели в купето си, или са си говорели. Дори дали са си говорели за дъщеря си Айвъри, която ги е чакала у дома. Странно колко силно й въздействаше трагедията на предци, които току-що беше научила, че има. Колко ли ужасно се е почувствала Нел, когато най-сетне е намерила родителите си, но в следващия миг отново ги е изгубила по този страховит начин.
Вратата на „Карлучо“ се отвори рязко и вътре влетя струя хладен въздух с лек мирис на изгорели газове. Касандра вдигна поглед и видя, че Руби се носи стремително към нея, следвана от слаб мъж с лъскава плешива глава.
— Ама че следобед! — стовари се Руби на стола срещу Касандра. — В последния момент дойде някаква група студенти. Имах чувството, че никога няма да се измъкна! — Тя посочи слабия спретнат мъж. — Това е Грей. Много по-забавен е, отколкото изглежда.
— Руби, скъпа, колко очарователно ме представи — протегна той гладката си длан през масата. — Греъм Уестърман. Руби ми разказа за вас.
Касандра се усмихна. Интересно твърдение, като се има предвид, че Руби беше прекарала с нея само около два часа. Все пак Касандра подозираше, че ако изобщо някой е способен на такова чудо, това е Руби.
Мъжът се настани на един стол.
— Какъв късмет — да наследите къща.
— Да не пропуснем и прелестната семейна мистерия. — Руби махна на един келнер и поръча хляб и маслини.
При споменаването на мистерия на Касандра страшно й се прииска да спомене за новото си откритие — самоличността на родителите на Нел. Обаче тайната заседна като бучка в гърлото й.
— Руби ми каза, че нейната изложба много ви е харесала — обади се Греъм с блеснал поглед.
— Разбира се, че й хареса, все пак е човек — отговори Руби. — Да не говорим колко й допадна самият художник.
— Нали съм изкуствовед — изчерви се Касандра.
— Татко ми писа, че рисуваш блестящо. Илюстрирала си една детска книжка, нали?
— Не, преди рисувах — поклати глава Касандра, — но беше просто хоби.
— Доколкото разбирам, е било нещо повече от хоби. Татко казва…
— Като по-млада се мотаех наоколо с един скицник, но вече не го правя, от години не съм рисувала.
— Често изоставяме хобитата си — дипломатично отбеляза Грей. — Като доказателство представям за щастие кратковременното увлечение на Руби по спортните танци.
— О, Грей, само защото имаш два леви крака…
Докато компанията й обсъждаше отдадеността на Руби към по-трудните движения на салсата, мислите на Касандра отново се насочиха към онзи следобед преди много години, когато Нел подхвърли скицника и двата молива 2В на масата, на която Касандра се беше вглъбила над домашното си по алгебра.
Живееше с баба си малко повече от година. Беше постъпила в гимназията и й беше толкова трудно да си намери приятели, колкото и да решава уравненията.
— Не умея да рисувам — бе казала тя, учудена и неуверена. Изненадващите подаръци я правеха предпазлива.
— Ще се научиш — увери я Нел. — Имаш око и ръка. Рисувай каквото виждаш.
Касандра въздъхна търпеливо. Нел беше пълна с необикновени хрумвания. Изобщо не приличаше на майките на другите деца и със сигурност изобщо не приличаше на Лезли, но беше добронамерена и Касандра не искаше да я огорчава.
— Мисля, че е нужно нещо повече, Нел.
— Глупости. Просто трябва да се увериш, че наистина виждаш онова, което е там, а не онова, което си мислиш, че е там.
Касандра многозначително изви вежди.
— Всичко е съставено от линии и форми. Като код е, трябва само да го разчетеш и разтълкуваш. — Нел посочи към другия край на стаята. — Ето онази лампа там, кажи ми какво виждаш.
— Ами… лампа…
— Ето там ти е проблемът — отсече Нел. — Ако виждаш единствено лампа, няма начин да я нарисуваш. Но ако виждаш, че всъщност е триъгълник върху правоъгълник, съединени с тънка тръбичка, почти си успяла, разбра ли?