Ш-ш-шт
- Автор: Фитцпатрик Бекка
- Серия: hush, hush #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-962-555-4
- Переводчик: Надежда Розова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Ш-ш-шт». Краткое содержание книги:
Но след ужасяваща серия от неочаквани срещи, Нора не е сигурна на кого може да вярва. Пач се оказва винаги там, където е тя, и сякаш знае за нея повече, отколкото най-близките є приятели. Тя не може да реши дали да се хвърли в обятията му, или е по-добре да бяга и да се крие. И когато се опитва да потърси някои отговори, тя открива истина, много по-обезпокояваща от всичко, което Пач върши с чувствата и.
Без да подозира, Нора е въвлечена в епицентъра на вечната битка между безсмъртните и падналите ангели – и когато се налага да вземе страна, погрешният избор може да и струва живота.
Понякога се налага да се отречеш от любовта си, за да я запазиш… на всяка цена.
— Красиво е — възкликнах смаяна, задето Пач не само беше мислил за мен, а дори ми беше купил подарък. — Благодаря ти. Наистина. Много ми харесва.
Той докосна облото стъкло:
— Това е Архангелът преди ремонта. — Зад виенското колело имаше тънка жичка, нагъната като върховете и низините на Архангела. На най-високата точка имаше ангел с прекършени криле, свел глава и загледан надолу, ала без очи.
— Какво се случи всъщност през нощта, когато се возихме заедно? — попитах.
— Не ти трябва да знаеш.
— Ако ми кажеш, ще трябва да ме убиеш — опитах да се пошегувам.
— Не сме сами — отбеляза Пач и погледна през предното стъкло.
Вдигнах поглед и видях мама на прага. За мой ужас тя излезе и се запъти към джипа.
— Остави ме аз да говоря — предупредих го и пъхнах преспапието обратно в кутията. — Да не си казал и думица!
Пач излезе и заобиколи към моята врата. Пресрещнахме мама по средата на алеята.
— Не знаех, че ще излизаш — каза ми тя усмихната, но доста напрегнато. „Ще говорим по-късно“, предупреждаваше усмивката й.
— Реших в последния момент — отговорих.
— Прибрах се веднага след часа по йога — каза тя, а останалото се подразбираше. „За мен добре, но за теб не толкова.“ Надявах се след часа да отиде да пие плодови шейкове с приятелките си. Правеха го девет от десет пъти. Тя насочи вниманието си към Пач. — Радвам се най-сетне да се запознаем. Явно дъщеря ми ви е голяма почитателка.
Отворих уста, за да опитам съвсем набързо да ги запозная и да изпратя Пач да си ходи, но мама ме изпревари:
— Аз съм майката на Нора, Блайд Грей.
— Това е Пач — представих го аз и напрегнах мозъка си да измисля нещо, което да сложи край на любезностите. Само че единственото, което ми хрумна, беше да се разкрещя „Пожар!“ или да се престоря, че припадам. Кой знае защо това ми се стори по-унизително, отколкото да предизвикам разговор между Пач и мама.
— Нора ми каза, че сте плувец — заяви мама. Усетих как до мен Пач започва да се тресе от смях.
— Плувец ли?
— В училищния отбор ли сте, или в градската лига?
— По-скоро… плувам за удоволствие — отговори Пач и ме изгледа въпросително.
— Е, и това е добре — съгласи се мама. — Къде плувате? В градския басейн ли?
— Предпочитам да плувам на открито. Реки, езера.
— Не е ли студено? — заинтересува се мама.
До мен Пач трепна. Запитах се какво ли бях пропуснала. Въпросът ми се струваше съвсем обикновен. Този път трябваше да застана на страната на мама. Мейн не е горещо тропическо място. Дори през лятото тук е студено да плуваш на открито. Ако Пач наистина плуваше на открито, значи или беше луд, или имаше висок праг на издръжливост.
— Добре — намесих се аз, възползвайки се от затишието. — Пач трябва да си върви. — „Тръгвай!“, наредих му беззвучно с устни.
— Много хубав джип. Родителите ти ли ти го купиха? — поинтересува се мама.
— Сам си го взех.
— Явно имате чудесна работа.
— Разчиствам маси в „Бордърлайн“.
Пач казваше възможно най-малко и се опитваше да не се разкрива. Запитах се какъв ли е животът му, когато не сме заедно. Дълбоко в съзнанието си не можех да престана да се интересувам от неговото плашещо минало. Досега си бях представяла, че разкривам зловещите му тайни, понеже исках да докажа на себе си и на него, че съм способна да го разгадая. Ала вече исках да узная тези тайни, понеже те бяха част от него. И макар че непрекъснато се опитвах да го отричам, наистина имах чувства към него. Колкото повече време прекарвахме заедно, толкова по-ясно осъзнавах, че тези чувства няма да изчезнат просто ей така.
Мама се намръщи:
— Надявам се, че работата не ви пречи да учите. Аз лично не съм привърженик на това учениците в гимназията да работят през учебната година. Достатъчно сте претоварени.
— Засега не е проблем — усмихна се Пач.
— Нещо против да попитам за успеха ви? — поинтересува се мама. — Нали не ви се струва твърде грубо?
— О, стана късно… — възкликнах силно и погледнах часовника си… какъвто не носех. Не можех да повярвам, че мама се държи толкова неприятно. Не беше добър знак. Можеше да означава единствено, че първите й впечатления от Пач са по-лоши, отколкото се опасявах. Това не беше запознаване, а разпит.