Ш-ш-шт

— Добре — казах и свалих якето си, — може би съм малко впечатлена.

Пач огледа импровизираната ми блуза от шал. Очите му бяха черни като среднощен океан, изражението му — съзерцателно.

— Гот — отбеляза той. После отиде от другата страна на масата и се зае да преценява разположението на топките.

— Залагам пет долара, че не можеш да удариш топката със синя ивица — предизвиках го, като избрах топката нарочно — между нея и бялата топка бияч имаше една камара цветни топки.

— Не искам парите ти — отговори Пач. Погледите ни се срещнаха и на бузата му се появи съвсем лека трапчинка.

Температурата на тялото ми се покачи с още един градус.

— А какво искаш?

Пач приближи щеката си към масата, направи един умел удар и удари топката бияч. Инерцията й се предаде на зелената топка, после на осма топка, която запрати топката със синя ивица в джоба.

Засмях се притеснено и се опитах да прикрия този факт, като изпуках с кокалчетата си — лош навик, който така и не бях успяла да овладея.

— Добре де, може би съм доста впечатлена.

Все още приведен над масата, Пач вдигна очи към мен. Погледът му сгря кожата ми.

— Не сме залагали — напомних му, устоявайки на желанието си да се размърдам неловко. Билярдната щека леко се хлъзна в дланта ми и аз тайно изтрих ръка в панталона си.

Като че ли не се потях достатъчно, та Пач реши да каже:

— Длъжница си ми. Някой ден ще си поискам дължимото.

Засмях се, но смехът ми прозвуча малко фалшиво.

— Мечтай си.

По стълбите в другия край на помещението отекнаха стъпки. Долу се появи висок, жилест тип с орлов нос и с рошава черна коса на сини кичури. Първо погледна към Пач, после отмести очи към мен. На лицето му бавно плъзна усмивка, когато се запъти към нас и надигна шишето ми със „Севън ъп“, което бях закрепила на ръба на масата.

— Извинете, но това е мое… — започнах.

— Не спомена, че тя е толкова приятна за окото — каза той на Пач и изтри уста с опакото на ръката си. Имаше силен ирландски акцент.

— А на нея не съм споменал, колко неприятен за окото си ти — отговори му Пач спокойно, а устните му всеки момент щяха да се разтеглят в усмивка.

Младежът се облегна на масата за билярд до мен и ми подаде ръка странично:

— Аз съм Риксън, скъпа — представи се той.

— Нора — неохотно пъхнах ръка в неговата аз.

— Не надушвам ли нещо тук? — попита Риксън и изгледа въпросително двама ни с Пач.

— Не — отговорих аз.

— Да — едновременно с мен се обади Пач.

Най-неочаквано Риксън се метна закачливо върху Пач и двамата се строполиха на пода и започнаха да се търкалят и да ритат. Разнесе се дрезгав смях, юмручни удари и звук от съдран плат, а пред очите ми лъсна голият гръб на Пач. По цялата му дължина минаваха два плътни белега. Започваха близо до бъбреците му и свършваха между лопатките, като описваха обърнато V. Белегът беше толкова уродлив, че ахнах ужасено.