Ш-ш-шт
- Автор: Фитцпатрик Бекка
- Серия: hush, hush #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-962-555-4
- Переводчик: Надежда Розова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Ш-ш-шт». Краткое содержание книги:
Но след ужасяваща серия от неочаквани срещи, Нора не е сигурна на кого може да вярва. Пач се оказва винаги там, където е тя, и сякаш знае за нея повече, отколкото най-близките є приятели. Тя не може да реши дали да се хвърли в обятията му, или е по-добре да бяга и да се крие. И когато се опитва да потърси някои отговори, тя открива истина, много по-обезпокояваща от всичко, което Пач върши с чувствата и.
Без да подозира, Нора е въвлечена в епицентъра на вечната битка между безсмъртните и падналите ангели – и когато се налага да вземе страна, погрешният избор може да и струва живота.
Понякога се налага да се отречеш от любовта си, за да я запазиш… на всяка цена.
— Две цяло и две — отговори Пач.
Мама се облещи срещу него.
— Шегува се — побързах да се намеся. Дискретно побутнах Пач към джипа. — Пач има работа. Трябва да ходи някъде. Да играе билярд… — Запуших устата си с ръка.
— Да играе билярд ли? — объркано попита мама.
— Нора има предвид игралната зала на Бо — поясни Пач, — само че аз не отивам там. Трябва да свърша някои неща.
— Никога не съм ходила в игралната зала на Бо — каза мама.
— Не е толкова вълнуващо — уверих я. — Нищо не си изпуснала.
— Чакай малко! — Мама звучеше така, сякаш току-що в главата й беше светнала червена лампа. — Не е ли на брега? Близо до пристанище „Делфик“? Нали там стана онази престрелка преди няколко години?
— Сега е по-спокойно от преди — каза Пач. Погледнах го с присвити очи. Направо ме беше съсипал. Възнамерявах да тръсна откровена лъжа за липсата на всякаква връзка между игралната зала на Бо и насилието.
— Ще влезете ли за сладолед? — покани го мама объркано. — Явно се бореше със задължението да постъпи правилно и импулсивното желание да ме замъкне вътре и да залости вратата. — Имаме само ванилов — додаде тя, за да направи предложението си не толкова привлекателно. — И е отпреди няколко седмици.
— Трябва да вървя — поклати глава Пач. — Може би друг път. Приятно ми беше да се запознаем, Блайд.
Възползвах се от паузата в разговора и помъкнах мама към вратата, изпитвайки облекчение, че запознанството не беше минало толкова зле, колкото би могло. Неочаквано мама се обърна:
— Какво правихте с Нора тази вечер? — попита тя.
Пач ме погледна и изви вежди почти незабележимо.
— Вечеряхме в „Топшам“ — побързах да отговоря. — Сандвичи и безалкохолно. Абсолютно безобидна вечер.
Проблемът беше, че Пач явно изобщо не беше безобиден.
Деветнадесета глава
Оставих преспапието в кутията му и я пъхнах в дрешника си зад купчината пуловери на ромбове, които бях свила от татко. В присъствието на Пач моделът на „Делфик“ ми се стори лъскав и красив, а светлината мяташе дъги върху телчетата. Само че когато останах сама в стаята си, увеселителният парк ми се стори зловещ. Идеално място за лишени от тела духове. Не бях съвсем сигурна, че вътре няма скрита камера.
След като се преоблякох с еластична камизола и долнище на пижама на цветя, се обадих на Ви.
— Е, как мина? Явно не те е убил, така че началото е добро.
— Играхме билярд.
— Ти мразиш билярда.
— Той ми показа някои неща и вече не ми е толкова скучно.
— Обзалагам се, че може да ти покаже някои неща и в други области от живота ти.
— Х-м-м-м. — Обикновено коментарите й ме караха поне да се изчервявам, но сега бях твърде сериозна. Размишлявах съсредоточено.
— Знам, че съм го споменавала и преди, но Пач не ми вдъхва особено доверие — отбеляза Ви. — Още сънувам кошмари за онзи тип със скиорската маска. В един от кошмарите ми той си сваля маската и знаеш ли кой се оказва под нея? Пач. Според мен трябва да се отнасяш с него като със зареден пистолет. У него има нещо ненормално.
Точно за това исках да поговорим.
— Каква може да е причината някой да има на гърба си V-образен белег? — попитах.
Кратко мълчание.
— Ау! — задави се Ви. — Видяла си го гол? Къде се случи? В джипа ли? У тях? В спалнята ти?
— Не съм го виждала гол! Стана случайно.
— Аха, и преди съм чувала това извинение — отсече Ви.
— Той има на гърба си огромен белег с формата на V. Това не е ли малко странно?
— Разбира се, че е странно. Само че става дума за Пач. На него малко му хлопа дъската. Съзнавам, че стрелям напосоки, но… дали не е от уличен бой? Белези от затвор? Или пък е блъснал човек и е избягал от местопроизшествието?
Една част от мозъка ми следеше разговора с Ви, но другата, свързаната с подсъзнанието ми, се беше отнесла някъде над облаците. Мислите ми се върнаха към нощта, когато Пач ме беше предизвикал да се качим на Архангела. Спомних си за зловещите и странни изображения по вагончетата. Спомних си рогатите чудовища, които изтръгваха крилете на ангела. Спомних си и белега с форма на обърнато V на мястото на крилете.
Едва не изпуснах телефона.