Ш-ш-шт
- Автор: Фитцпатрик Бекка
- Серия: hush, hush #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-962-555-4
- Переводчик: Надежда Розова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Ш-ш-шт». Краткое содержание книги:
Но след ужасяваща серия от неочаквани срещи, Нора не е сигурна на кого може да вярва. Пач се оказва винаги там, където е тя, и сякаш знае за нея повече, отколкото най-близките є приятели. Тя не може да реши дали да се хвърли в обятията му, или е по-добре да бяга и да се крие. И когато се опитва да потърси някои отговори, тя открива истина, много по-обезпокояваща от всичко, което Пач върши с чувствата и.
Без да подозира, Нора е въвлечена в епицентъра на вечната битка между безсмъртните и падналите ангели – и когато се налага да вземе страна, погрешният избор може да и струва живота.
Понякога се налага да се отречеш от любовта си, за да я запазиш… на всяка цена.
Полагах огромни усилия да потисна мислите си, понеже се опасявах, че може да проличат на лицето ми. Може и да беше съвпадение, че се бях оплакала на Пач от Марси точно вечерта, когато е била пребита. Но пък може и да не беше.
— Ще трябва да поговорим с гаджето ти — заяви детектив Холстик.
— Не ми е гадже, в един екип сме по биология.
— Той е на път за насам, нали?
Знаех, че трябва да бъда пряма. Но когато се позамислих, реших, че не е възможно Пач да е наранил Марси. Тя не беше най-симпатичният човек на земята и със сигурност си беше спечелила доста врагове. Някои от тях бяха способни да проявят насилие, но Пач не беше такъв. Безсмисленият побой не беше в стила му.
— Не — отговорих.
Детектив Басо се усмихна сковано.
— Значи си се издокарала за събота вечер у дома?
— Нещо такова — отвърнах с най-студения тон, на който се осмелих.
Детектив Холстик извади от джоба на сакото си малък бележник, отвори го и щракна химикалката си.
— Ще ни трябва името и телефонния му номер. Десет минути, след като детективите си тръгнаха, черен джип „Командър“ спря до тротоара. Пач притича под дъжда до верандата, облечен с черни джинси, боти и сива термофланела.
— Нова кола? — попитах, отваряйки вратата.
Той се усмихна загадъчно.
— Спечелих я преди няколко вечери на билярд.
— Някой е заложил колата си?
— Не му стана много приятно. Известно време ще гледам да страня от тъмни улички.
— Научи ли за Марси Милар? — попитах неочаквано, с надеждата въпросът да го свари неподготвен.
— Не. Какво е станало? — Отговорът му прозвуча непосредствено и аз реших, че това вероятно е признак за искреност. За жалост обаче, по отношение на лъжите Пач не ми изглеждаше аматьор.
— Някой я пребил.
— Жалко.
— Някаква представа кой може да е?
Дори да беше доловил загрижеността в тона ми, Пач не го показа. Облегна се на парапета на верандата и замислено потри брадата си.
— Нямам.
Запитах се дали крие нещо. Само че разобличаването на лъжите не беше най-силната ми страна. Нямах много опит. Обикновено общувах с хора, на които имах доверие… Обикновено.
Пач паркира джипа зад игралната зала на Бо. Когато дойде нашият ред на опашката, касиерът изгледа първо Пач, после и мен. Не спираше да мести поглед помежду ни, опитвайки се да направи връзката:
— Какво има? — попита Пач и постави три десетачки на гишето.
Касиерът насочи бдителния си поглед към мен. Беше забелязал, че не мога да откъсна поглед от зеленикавите татуировки, които покриваха всеки сантиметър кожа на ръцете му. Той премести парче дъвка — или пък тютюн? — от другата страна на долната си устна и попита:
— Какво зяпаш?
— Харесват ми татуи… — понечих да кажа, но той се озъби като куче. — Май не съм му симпатична — прошепнах на Пач, когато се отдалечихме на безопасно разстояние.
— Бо не харесва никого.
— Това е Бо собственикът ли?
— Това е Бо младши. Бо старши умря преди няколко години.
— Как? — попитах.
— При сбиване в бар. Долу.
Изпитах неудържимо желание да хукна към джипа и да изфирясам от паркинга.
— В безопасност ли сме тук?
Пач ми метна кос поглед:
— Ангелче!
— Само питам.
Долу залата за билярд си беше точно каквато беше и при първото ми посещение. Боядисани в черно стени от блокчета сгур. Маси за билярд, тапицирани с червен филц по средата. Околовръст — маси за покер. Ниски насочени лампи, разположени на крива линия по тавана. Застоял мирис на пури във въздуха.
Пач избра най-отдалечената от стълбите маса. Взе от бара две бутилки „Севън ъп“ и отвори капачките на ръба на бара.
— Никога досега не съм играла билярд — признах аз.
— Избери си щека — посочи ми той редицата щеки на стената. Взех една и я занесох до масата.
Пач прокара длан през устата си, за да заличи усмивката си.
— Какво? — попитах.
— В билярда не можеш да направиш хоумрън.
— Ясно, няма хоумрън — кимнах.
Усмивката му стана по-широка:
— Държиш щеката като бухалка за бейзбол.