Ш-ш-шт

Няколко часа, след като детективите си тръгнаха, на вратата се звънна.

— Сигурно са от фирмата за алармата — пресрещна ме в коридора мама. — Обадих се и казаха, че още днес ще изпратят някого. Не мога да понеса мисълта да спим тук, докато не намерят госпожица Грийн и не я затворят някъде. От училището не са ли си направили труда да проверят препоръките й? — Тя отвори вратата и се оказа, че на верандата е Пач. Носеше избелели дънки и прилепнала бяла фланелка, а в лявата си ръка стискаше кутия с инструменти.

— Добър ден, госпожо Грей.

— Пач?… — Не можех точно да определя какъв е тонът на мама. Изненада, примесена със смущение. — Идваш да види Нора ли?

Пач се усмихна.

— Тук съм, за да огледам къщата ви за новата алармена инсталация.

— Ти не работеше ли друго? — попита мама. — Мислех, че разчистваш масите в „Бордърлайн“.

— Започнах нова работа. — Пач прикова поглед върху мен и аз усетих топлина на най-различни места. Всъщност бях опасно близо да вдигна температура. — Ще излезеш ли за минутка? — попита ме той.

Последвах го до мотора.

— Имаме да говорим за още много неща — казах.

— Да говорим ли? — Пач поклати глава, а очите му бяха изпълнени с желание. „Целувка“, прошепна той в мислите ми.