Ш-ш-шт

Ръката на Чонси се плъзна към дръжката на меча.

— Кой е там?

Устните на момчето се разтеглиха в лека усмивка.

— Не си играй с херцог Дьо Ланже — предупреди го Чонси. — Попитах те как се казваш. Отговори!

— Херцог или копеле? — облегна се младежът на една крива върба.

Чонси издърпа меча от ножницата.

— Вземи си думите обратно! Баща ми беше херцог Дьо Ланже. Сега херцог Дьо Ланже съм аз — додаде той непохватно и мислено се прокле за това.

Младежът лениво поклати глава:

— Старият херцог не ти беше баща.

Чонси кипна от тази възмутителна обида.

— А твоят баща кой е? — настоятелно попита той и протегна меча. Още не познаваше всичките си васали, но се стараеше. Щеше да жигоса фамилното име на този младеж в паметта си. — Пак ще те попитам — тихо продума и изтри с ръка дъжда от лицето си, — кой си ти?

Младежът се приближи и бутна острието настрани. Изведнъж му се стори по-голям, отколкото Чонси бе предположил отначало — може би с година-две по-възрастен от самия него.

— Аз съм дяволско изчадие — отговори младежът.

Чонси усети как коремът му се присвива от страх.

— Бръщолевиш като побъркан — процеди той през зъби. — Разкарай се от пътя ми!

Земята под краката на Чонси се наклони. Пред погледа му лумнаха червени и златисти пламъчета. Сгъна се одве, зарови нокти в бедрата си, вдигна очи към младежа и запримигва запъхтян, опитвайки се да проумее случващото се. Мислите му се лутаха безцелно, сякаш вече не бе в състояние да ги контролира.

Младежът приклекна, за да го погледне в очите.

— Добре ме чуй. Искам да ми дадеш нещо и няма да си тръгна, докато не го получа. Разбра ли?

Чонси скръцна със зъби и кимна с глава смаяно… предизвикателно. Опита да наплюе момчето, но слюнката, се стече по собствената му брадичка, понеже езикът не му се подчиняваше.

Младежът стисна с длани ръцете на Чонси — топлината им го изгори и той извика.

— Искам да ми дадеш клетва за вярност — заяви младежът. — Коленичи и се закълни.

Чонси нареди на гърлото си да се засмее силно, но то се стегна и го задави. Дясното му коляно се сви, сякаш някой го бе ритнал отзад в сгъвката, макар да нямаше никого, и Чонси политна напред в калта. Извърна се настрани и повърна.

— Закълни си — повтори младежът.

Топлина заля шията на Чонси, наложи се той да напрегне всичките си сили, за да свие ръце в два немощни юмрука. Присмя се сам на себе си, но не му беше никак смешно. Не знаеше как го постига младежът, но слабостта и гаденето му бяха предизвикани от него. Нямаше да изчезнат, докато не се закълне. Щеше да изрече каквото трябва, но дълбоко в сърцето си обеща да унищожи младежа заради това унижение.

— Кълна се в бог, ще ти бъда верен — злостно заяви Чонси.

Младежът му помогна да се изправи.