Ш-ш-шт
- Автор: Фитцпатрик Бекка
- Серия: hush, hush #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-962-555-4
- Переводчик: Надежда Розова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Ш-ш-шт». Краткое содержание книги:
Но след ужасяваща серия от неочаквани срещи, Нора не е сигурна на кого може да вярва. Пач се оказва винаги там, където е тя, и сякаш знае за нея повече, отколкото най-близките є приятели. Тя не може да реши дали да се хвърли в обятията му, или е по-добре да бяга и да се крие. И когато се опитва да потърси някои отговори, тя открива истина, много по-обезпокояваща от всичко, което Пач върши с чувствата и.
Без да подозира, Нора е въвлечена в епицентъра на вечната битка между безсмъртните и падналите ангели – и когато се налага да вземе страна, погрешният избор може да и струва живота.
Понякога се налага да се отречеш от любовта си, за да я запазиш… на всяка цена.
Кръв.
Много предпазливо върнах фенерчето в жабката и затворих капака. Казах си, че има много неща, които могат да оставят кървава следа върху едно фенерче. На пример, ако го държиш с наранена ръка или с него избутваш мъртво животно от пътя… или пък многократно удряш нечие тяло, докато кожата се разкъса.
С разтуптяно сърце прибързано направих първия извод, който ми хрумна. Пач ме е излъгал. Беше нападнал Марси. Беше ме оставил у дома в сряда вечерта, беше се прехвърлил от мотоциклета в джипа и беше отишъл да я търси. Или пък пътищата им се бяха пресекли по случайност и той бе действал импулсивно. И в двата случая Марси се беше оказала ранена, полицията разследваше случая, а Пач беше виновен.
Чисто рационално, съзнавах, че това заключение е прибързано и доста необосновано, но от емоционална гледна точка залозите бяха твърде високи, за да направя крачка назад и да премисля нещата отново. Пач имаше плашещо минало и много, много тайни. Ако жестокото и безсмислено насилие беше една от тях, не бях в безопасност насаме с него.
На хоризонта просветна далечна светкавица. Пач излезе от ресторанта и прекоси паркинга тичешком, стиснал кафяв плик в едната си ръка и две безалкохолни в другата. Приближи до шофьорската врата и се вмъкна в джипа. Свали кепето си и изтръска косата си от дъжда. Навсякъде плиснаха тъмни вълни. Подаде ми кафявия плик.
— Един сандвич с пуешко без краставички и без майонеза, и нещо, с което да го преглътнеш.
— Ти ли нападна Марси Милар? — попитах го тихо. — Кажи ми истината. Веднага.
Пач дръпна бутилката с безалкохолно от устата си. Очите му пронизаха моите:
— Какво?
— Фенерчето в жабката ти. Обясни ми.
— Ровила си в жабката ми? — Не звучеше раздразнено, но явно не му беше и приятно.
— По фенерчето имаше засъхнала кръв. По-рано днес полицията идва у дома. Подозират, че съм замесена. Ти също. Марси е била нападната в сряда вечерта, веднага след като ти признах, че не мога да я понасям.
Пач се изсмя рязко, но невесело.
— Мислиш, че съм пребил Марси с фенерчето?
Пресегна се зад седалката и извади голяма пушка. Изпищях.
Той се приведе над мен и запуши устата ми с ръка.
— Пушка за пейнтбол — поясни той с леден тон.
Гледах ту пушката, ту Пач.
— През седмицата играх пейнтбол — каза той. — Мисля, че вече говорихме за това.
— Т-т-това не обяснява кръвта по фенерчето.
— Не е кръв, а боя — каза той. — Играхме на „Залови знамето“.
Очите ми се стрелнаха към жабката, в която се намираше фенерчето. Явно фенерчето е било… знамето. Заля ме вълна на облекчение, усещане за срам и вина, задето го бях обвинила.
— О, много съжалявам — извиних се неумело. Но явно вече беше твърде късно.
Пач гледаше право напред през предното стъкло и дишаше дълбоко. Запитах се дали не се възползва от мълчанието, за да изпусне малко парата. В крайна сметка, току-що го бях обвинила в нападение. Чувствах се ужасно заради постъпката си, но в главата ми цареше пълен хаос и не можех да измисля правилния начин да се извиня.
— Съдейки по описанието ти за Марси, тя явно си е спечелила немалко врагове — отбеляза той.
— Сигурна съм, че двете с Ви сме начело на списъка — отговорих в опит да поразведря атмосферата, но не и изцяло на шега.
Пач спря пред фермата ни и угаси двигателя. Беше нахлупил шапката си ниско над очите, но устните му криеха намек за усмивка. Изглеждаха меки и гладки, а аз трудно успявах да откъсна поглед от тях. Най-вече бях благодарна за това, че той явно ми беше простил.
— Ще трябва да поработим над уменията ти по билярд, ангелче — заяви той.
— Като стана дума за билярд… Кога ще си вземеш онова, което… ти дължа.
— Не тази вечер.
Очите му ме наблюдаваха изпитателно, преценявайки реакцията ми. Изпитвах нещо средно между облекчение и разочарование. Но повече разочарование.
— Имам нещо за теб — каза Пач. Бръкна под седалката си и извади бял хартиен плик с нарисувани две червени чушлета. Плик за храна за вкъщи от „Бордърлайн“. Постави го помежду ни.
— Какво е? — попитах и надникнах в плика, понеже изобщо не ми хрумваше какво би могло да бъде.
— Отвори го.
Извадих от кесията кафява картонена кутия и вдигнах капака. Вътре имаше преспапие с миниатюрен модел на увеселителния парк „Делфик“. Месингови жици бяха огънати в приблизително подобие на виенско колело, лупинги от тел изобразяваха трасето на бързото влакче, а матови метални пластини представяха атракцията с летящите килимчета.