Ш-ш-шт
- Автор: Фитцпатрик Бекка
- Серия: hush, hush #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-962-555-4
- Переводчик: Надежда Розова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Ш-ш-шт». Краткое содержание книги:
Но след ужасяваща серия от неочаквани срещи, Нора не е сигурна на кого може да вярва. Пач се оказва винаги там, където е тя, и сякаш знае за нея повече, отколкото най-близките є приятели. Тя не може да реши дали да се хвърли в обятията му, или е по-добре да бяга и да се крие. И когато се опитва да потърси някои отговори, тя открива истина, много по-обезпокояваща от всичко, което Пач върши с чувствата и.
Без да подозира, Нора е въвлечена в епицентъра на вечната битка между безсмъртните и падналите ангели – и когато се налага да вземе страна, погрешният избор може да и струва живота.
Понякога се налага да се отречеш от любовта си, за да я запазиш… на всяка цена.
Неволна тръпка ме накара да се опомня. Спомних си онези няколко пъти, когато бях сигурна, че Пач излиза извън рамките на нормалното общуване и шепне директно на мислите ми точно както пишеше в статията за падналите ангели. А като съпоставих тази информация с белезите му, дали не беше възможно… Пач да е паднал ангел? Дали искаше да обладае тялото ми?
Набързо прегледах останалата част от статията, като позабавих темпото, когато прочетох нещо още по-странно.
„Падналите ангели, които имат сексуални отношения с хора, създават потомци, наречени нефилими. Нефилимите са зъл и свръхестествен род, на който никога не е било отредено да обитава земята. Макар мнозина да вярват, че Големият потоп по времето на Ной е целял да прочисти земята от нефилимите, няма как да узнаем дали тази хибридна раса е измряла и дали падналите ангели са продължили да се чифтосват с хора след това. Най-вероятно го правят, което означава, че родът на нефилимите обитава земята и днес.“
Надигнах се от бюрото. Натъпках всичко прочетено в една папка в главата си и я прибрах на сигурно. Върху папката написах „Ужас“. В момента не исках да мисля за това. Щях да се заема после. Може би.
Мобилният телефон звънна в джоба ми и ме стресна.
— Решихме ли дали авокадото е зелено, или жълто? — попита Ви. — За днес вече съм запълнила местата за зелени плодове, но ако ми кажеш, че авокадото е жълто, ще се върна в играта.
— Вярваш ли в свръхгерои?
— След като гледах Тоби Магуайър в „Спайдърмен“, вярвам. Да не забравяме и Крисчън Бейл. По-възрастен е, ама е убийствено готин. Ще му позволя да ме спаси от размахващи мечове нинджи.
— Говоря ти сериозно.
— Аз също.
— Кога за последен път си ходила на църква?
Чух я да пука балонче от дъвка.
— В неделя.
— Смяташ ли, че в Библията пише верни неща? Искам да кажа, смяташ ли, че са истина?
— Смятам, че пастор Калвин е готин. Колкото може да е готин мъж на четирийсет и няколко. Това май е всичко, което мога да кажа за набожността си.
Затворих телефона, отидох си в стаята и се пъхнах под завивките. Метнах си още едно одеяло, защото внезапно ми стана студено. Не бях сигурна дали е студено в стаята, или мразовитото усещане е вътре в мен. Заспах, преследвана от думите „паднал ангел“, „обладаване на хора“ и „нефилим“.
Двадесета глава
Цяла нощ се мятах в леглото. Вятърът препускаше като бесен из голото поле край фермата и запращаше какво ли не към прозорците. На няколко пъти се събуждах и го чувах как събаря керемиди от покрива и как те шумно падат. Всеки незначителен шум — от тракането на рамките на прозореца до скрибуцането на пружините на леглото ми — ме караше да се будя стреснато.
Към шест часа се отказах, изсулих се от леглото и се запътих по коридора към банята за горещ душ. След това подредих стаята си — дрешникът ми изглеждаше изтънял и наистина събрах в коша пране за три перални. Слизах по стълбите с поредната доза дрехи, когато на вратата се почука. Отворих и открих, че на прага стои Елиът.
Беше облечен с джинси, със стара карирана риза с навити до лактите ръкави, със слънчеви очила и с бейзболна шапка на „Ред Сокс“. Изглеждаше като американец от глава до пети. Но аз много добре знаех за какво става дума и приливът на нервен адреналин го потвърди.
— Нора Грей — започна покровителствено Елиът. Наведе се напред и се усмихна, а аз долових възкисел мирис на алкохол в дъха му. — Напоследък създаваш доста неприятности.
— Какво търсиш тук?
Той надникна зад мен в къщата.
— Какво, според теб? Искам да поговорим. Не може ли да вляза?
— Мама спи. Не искам да я будя.
— Никога не съм виждал майка ти. — Нещо в начина, по който го каза, накара косъмчетата на тила ми да настръхнат.
— Извинявай, трябва ли ти нещо?
Усмивката му беше наполовина присмехулна, наполовина небрежна.
— Не ме харесваш, нали, Нора Грей?
Вместо отговор скръстих ръце пред гърдите си.
Той политна крачка назад, притиснал ръка към сърцето си.
— Ох! Аз съм тук, Нора. Правя последен опит да те убедя, че съм най-обикновен тип и че можеш да ми имаш доверие. Не ме отблъсквай.
— Виж, Елиът, имам да свърша някои неща…
Той заби юмрук в стената и кокалчетата му удариха обшивката на къщата достатъчно силно, за да откъртят парченца боя.