Ш-ш-шт
- Автор: Фитцпатрик Бекка
- Серия: hush, hush #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-962-555-4
- Переводчик: Надежда Розова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Ш-ш-шт». Краткое содержание книги:
Но след ужасяваща серия от неочаквани срещи, Нора не е сигурна на кого може да вярва. Пач се оказва винаги там, където е тя, и сякаш знае за нея повече, отколкото най-близките є приятели. Тя не може да реши дали да се хвърли в обятията му, или е по-добре да бяга и да се крие. И когато се опитва да потърси някои отговори, тя открива истина, много по-обезпокояваща от всичко, което Пач върши с чувствата и.
Без да подозира, Нора е въвлечена в епицентъра на вечната битка между безсмъртните и падналите ангели – и когато се налага да вземе страна, погрешният избор може да и струва живота.
Понякога се налага да се отречеш от любовта си, за да я запазиш… на всяка цена.
— Из-з-звинявай, какво? — попитах Ви, когато осъзнах, че тя продължава разговора и очаква да й отговоря.
— Какво се случи след това? — попита тя, натъртвайки на всяка дума. — Земята вика Нора. Нуждая се от подробности. Ще умра от любопитство.
— Сборичка се с един човек и ризата му се скъса. Това е. Няма нищо друго.
Ви шумно си пое въздух.
— Ето за това ти говоря. Двамата излизате… и той се забърква в някакъв бой? Какъв му е проблемът? Прилича повече на зверче, отколкото на човек.
Мислите ми се лутаха между рисунките по вагончето на онзи ангел и белега на Пач. И двата зараснали белега имаха цвят на черно женско биле, и двата се спускаха от лопатките към бъбреците, и двата бяха извити навън и минаваха по дължината на целия гръб. Опитах да си внуша, че съвършената прилика между белезите от рисунките на Архангела и белезите на Пач е чисто и просто съвпадение. Казах си, че много неща може да са причинили белези като тези на Пач. Сбивания между банди, престой в затвора, белези от катастрофа — точно както каза и Ви. За съжаление обаче всички тези обяснения ми звучаха недостоверно. Истината сякаш щеше да ми извади очите, но аз нямах достатъчно смелост да я погледна.
— Той като ангелче ли се държа? — попита Ви.
— Какво? — попитах сепнато.
— Като ангелче ли се държа, или си избра образа на лошото момче. Честно да ти кажа, хич не вярвам на твоята версия, че не е опитал да предприеме нищо.
— Ви, трябва да затварям. — Гласът ми прозвуча като осеян с паяжини.
— А, разбирам. Значи ще ми затвориш, преди да науча подробности за голямото мероприятие.
— Нищо не стана по време на срещата, нищо не стана и в края. Мама ни пресрещна.
— А стига бе!
— Според мен не хареса Пач.
— Нима? Кой да допусне такова нещо!
— Ще ти звънна утре, става ли?
— Сладки сънища, миличка.
„Едва ли“, помислих си.
След като приключих разговора си с Ви, отидох в импровизирания домашен офис на мама и включих стария ни компютър. Стаичката беше малка и с наклонен таван, по-скоро мансарда, отколкото истинска стая. Един мръсен прозорец с избелели оранжеви пердета от седемдесетте години гледаше към страничния двор. Можех да стоя изправена в около трийсет процента от стаята. В другите седемдесет процента темето ми опираше в голите греди на покрива. Помещението беше осветено от една-единствена гола крушка.
Десет минути по-късно компютърът осъществи интернет връзка през телефона и аз написах „ангел с белези“ в търсачката „Гугъл“. Пръстите ми се позабавиха да натиснат клавиша, все едно се боях, че ако стигна докрай, ще се наложи да призная колко реално е подозрението ми, че Пач… не е човешко същество.
Натиснах клавиша „ентър“ и кликнах с мишката на първия линк, докато още не съм се разубедила.
„Когато била създадена райската градина, небесните ангели били изпратени на земята да се грижат за Адам и Ева. Обаче не след дълго някои ангели отправили поглед към света извън стените на градината. Въобразили си, че могат да станат бъдещите властелини на обитателите на земята и зажаднели за власт, за пари и дори за жените на хората.
Заедно те изкушили Ева и я убедили да хапне от забранения плод и така да отвори райските порти. За да ги накаже за този огромен грях и понеже са отстъпили от дълга си, Бог лишил ангелите от крилете им и завинаги ги прогонил на земята.“
Прескочих няколко абзаца с лудешки разтуптяно сърце.
„Падналите ангели са същите зли духове (демони), които Библията описва като вселяващи се в човешки тела. Падналите ангели обикалят земята в търсене на човешки тела, които да измъчват и да контролират. Те изкушават хората да вършат злини, като им внушават пряко мисли и образи. Ако един паднал ангел успее да убеди човек да се обърне към злото, той може да влезе в тялото на този човек и да повлияе на неговата личност и на неговите действия.
Само че обладаването на човешкото тяло може да се осъществи само през еврейския месец хешван, известен като «горчивия месец». Това е единственият месец, в който няма еврейски празници или пости, поради което е нечист. Между новолуние и пълнолуние през месец хешван многобройни паднали ангели влизат в телата на хора.“
Очите ми се задържаха върху компютърния екран още няколко минути, след като приключих с четенето. В главата ми нямаше мисли. Никакви. Само сложни и оплетени на възел емоции. Включително ледено и плашещо предчувствие и смайване.