Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)
- Автор: Фицджеральд Фрэнсис Скотт
- Год: 1986
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пепа Дочева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)». Краткое содержание книги:
Ханафорд беше на трийсет години и бе станал киноартист само поради куп случайности. След първата си година в някакъв малък технически колеж той бе постъпил през лятото на работа в една електрическа компания и първото му появяване в кино студия бе, за да поправи няколко прожектора. В момент на нужда изигра някаква епизодична роля и се представи добре, но цяла година след това смяташе този етап от живота си за чисто преходен. В началото повечето неща го дразнеха — почти истеричното самомнение и превъзнасяне, покривани с ужасно тънкия воал на многословна дружелюбност. Едва в последно време, с появата на хора като Жул Ренар във филмовата индустрия, той започна да вижда някаква възможност за приличен и сигурен личен живот, почти такъв, какъвто щеше да има, ако бе станал способен инженер. Най-после почувства успеха сигурно под нозете си.
С Кей Томкинс се запознаха в старата студия на Грифит в Мамаронек и женитбата им бе свежо, интимно събитие, далеч по-различно от повечето филмови сватби. След това се посветиха един на друг и всички ги сочеха с думите: „Ето една двойка в киното, която успя да се задържи.“ Много хора щяха да се почувстват ограбени — хора, които изпитваха сигурност, като наблюдаваха техния брак, — ако те се бяха разделили и по този начин любовта им се укрепваше от известни усилия да оправдаят това.
Той държеше жените на разстояние с учтива простота, която вътрешно бе сурова и зорка — когато усетеше отприщване на някаква струя, ставаше невъзприемчив към емоции. Кей очакваше и получаваше повече от мъжете, но и тя имаше чувствителен термометър на сърцето си. До предишната вечер, когато го укори, че се увлича по Хелън Ейвъри, ревността между двамата се бе свеждала до абсолютния минимум.
Когато напусна студията и тръгна към своята сграда отсреща, Джордж Ханафорд бе все още погълнат от Хелън Ейвъри. В мислите му, първо, бе ужасът, че някой може да застане между него и Кей и второ, някаква печал, че вече не предвиждаше подобна възможност. Това му бе донесло огромно удоволствие, както нещата, които му се бяха случили по времето на първия му голям успех, преди да стане така, че да не очаква вече нищо по-добро от бъдещето; сега това беше нещо, на което можеше да се порадва скритом — нова и все пак странна радост. Не беше любов, тъй като към Хелън Ейвъри той бе критичен както никога към Кей. Но миналата седмица чувствата му бяха силно осезаеми и незабравими и сега бе разтревожен, че вече ги нямаше.
Докато работеха този следобед, те бяха рядко заедно, но той усещаше присъствието й и знаеше, че и тя усеща неговото.
По едно време тя стоя с гръб към него доста дълго, а когато накрая се обърна, погледите им полетяха един към друг и се докоснаха като криле на птици. В този миг той разбра, че са отишли далеч; добре беше, че се бе оттеглил. Зарадва се, като видя, че идват да я вземат, когато почти бяха приключили работата.
Облече се и се върна в административното крило, където се отби за минутка, за да се види с Шрьодер. Никой не отговори на почукването му и като завъртя топката на бравата, той влезе. Вътре завари Хелън Ейвъри сама.
Ханафорд затвори вратата и двамата се взряха един в друг. Лицето й бе младо, уплашено. В първия миг, след като и двамата мълчаха, се разбра, че сега би трябвало да си изяснят някои неща. Почти с благодарност той усети как горещият жизнен сок на неговите чувства напусна сърцето му и премина в тялото му.
— Хелън!
Тя промълви в унес:
— Какво?
— Това е ужасно. — Гласът му трепереше.
Изведнъж тя се разплака — с болезнени и шумни хълцания, които я разтърсиха.
— Имаш ли кърпа? — попита го.
Той й даде кърпата си. В този миг отвън се зачуха стъпки. Джордж отвори наполовина вратата, за да не може Шрьодер да завари сцената с нейните сълзи.