Не питай, не казвай
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #9
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Не питай, не казвай». Краткое содержание книги:
Вече абитуриентки, сега Ариа, Спенсър, Хана и Емили са по-големи, ала не са помъдрели особено — и упорито продължават с мръсните номера. Сладките малки лъжкини имат повече тайни отвсякога — тъмни тайни, които биха могли с един замах да разрушат съвършения живот, който те с толкова усилия се стараеха да възстановят.
Ариа параноично ревнува гаджето си от новия ученик в класа — защото той е тя, и то — майчице, каква тя… Спенсър гради твърде топли отношения с бъдещия си доведен брат. Бюстът на Хана за малко да стане интернет сензация, макар да има и по-добри начини да провали кампанията на баща си за сената. А Емили е готова буквално на всичко, за да получи спортна стипендия. Ех, мечти-и-и…
Най-лошото обаче е, че при последната пролетна ваканция в Ямайка четирите ужасни сладурани правят нещо абсолютно непростимо. Момичетата отчаяно се опитват да забравят тази съдбовна нощ, но по-добре от всички знаят, че тайната им непременно ще изплува.
Нищо не е свършило, докато А. не каже…
Скръц. Хана скочи и погледна стреснато към вратата. Дали Джеремая не се връщаше за щипката си? Но през матираното стъкло не се забелязваха никакви сенки. От противоположната страна се разнесе ново скърцане. Тя рязко се обърна и се вторачи в отражението си в тъмния прозорец. Очите й бяха разширени, а лицето — пребледняло.
— Ехо? — извика тя. — Има ли някой тук?
Навън спокойно се сипеше снегът. От другата страна на улицата някаква паркирана кола забръмча и фаровете й светнаха. На мястото на шофьора се забелязваше силует. Откачаше ли Хана или главата на човека беше обърната към офиса на баща й и гледаше право в нея?
Тя си пое дълбоко дъх, клекна и отново се зае със сейфа. Комбинацията сигурно беше нещо, което й е познато. Погледът й отново беше привлечен от снимката на бюрото. С треперещи ръце тя въведе рождения ден на Изабел. Червени светлинки. Хана преглътна шумно и въведе собствения си рожден ден, двайсет и трети декември. Червени светлинки. Погледна отново към ухилената снимка на Кейт и набра 0-6-1-9 — деветнайсети юни, рождения ден на Кейт.
Щрак.
Светлинките грейнаха в зелено. Резето се прибра и вратата се отвори. За миг я изпълни болка — разбира се, че ще избере рождения ден на Кейт — но тя веднага забрави за това, щом видя банкнотите, подредени на високи, спретнати купчинки. Измъкна една пачка и я преброи. Още три правеха точно десет хиляди долара. А в сейфа имаше още много пари; зачуди се дали баща й изобщо ще усети липсата им.
После тикна парите в чантата си и затвори вратата на сейфа. След това, нанасяйки последния си удар, пусна щипката на Джеремая на няколко сантиметра от нея.
Когато се изправи, й се зави свят. Парите сякаш тежаха сто килограма. Тя отново надникна през прозореца. Колата все още беше там и шофьорът й не помръдваше на предната седалка. Дали я беше видял? Дали това не беше А.?
Миг по-късно двигателят изрева и колата потегли бавно, оставяйки къдрави следи в иначе чистия и девствен сняг.
24.
Мечта за всяко момче
Сервитьорката сложи чашата с горещ шоколад пред Ариа и цъкна с език.
— Леле, изглеждаш ми премръзнала.
— Така ли мислиш? — промърмори саркастично Ариа, притисна ръце към топлата чаша и си пожела с цялото си сърце сервитьорката да се махне. Точно студът беше причината Ариа да седи толкова близо до камината във вилата — всъщност ако можеше, щеше да скочи право в огъня. А навън, докато снегът се вихреше над високите лампи на пистата, десетки скиори щъкаха по склоновете, без изобщо да усещат студ. Момчета летяха със ските си надолу без шапки на главите. Момичета се плъзгаха със сноубордовете си по пуловери и дънки. Но пък те със сигурност не бяха седели часове на снега, докато студът се просмуква през тъй наречения им високотехнологичен екип право до чувствителната им кожа на начинаещи. Ариа беше сигурна, че клепачите й са измръзнали.
Вечерта беше ужасна. След като Клаудия потегли с лифта без Ариа, Ноъл сви рамене.
— Може пък да е по-добре, ако те обучава истински инструктор.
След това я отведе в ски училището, а самият той се отправи към склона Блек Даймънд.
Честно казано, Ариа не беше съвсем сигурна защо не се отказа още тогава, но някак си беше останала с впечатлението, че карането на ски е лесна работа; може би щеше да успее бързо да се научи и да се присъедини към Ноъл и Клаудия на хълма? Да бе, да. Курсът за начинаещи беше пълен със седем и осемгодишни деца. Инструкторът, добросърдечен австралиец на име Конър, който сметна, че Ариа е бавачка на някое от децата, ги отведе на един нисък хълм и ги научи как да правят снежно рало. И естествено, всяко едно от тях го усъвършенства много преди Ариа. Единствения път, когато успя да се спусне по хълмчето, тя го направи по дупе. От време на време виждаше как Ноъл и Клаудия профучават по склона, вдигайки облак от сняг. Че защо им е? Защо им е да проверяват как се справя една пейкко?