Където злото властва
- Автор: Бреке Йорген
- Серия: Odd Singsaker #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Изида
- ISBN: 9786197040357
- Переводчик: Калина Димитрова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Където злото властва». Краткое содержание книги:
Ричмьнд, Вирджиния, САЩ, 2010 г.: Ефраим Бонд, директор на музея на Едгар Алан По, очаква резултати от ДНК-тест, който може да докаже, че е открил един от най-бруталните серийни убийци от пет века насам. Закъснял посетител обаче слага край на проучването и... на живота му.
Тронхайм, Норвегия, 2010 г.: По същия жесток начин е убита главната библиотекарка на библиотека „Гюнерус“, в сейфа на която се пазят уникални ръкописи. В хода на разследването е установено, че е изчезнала Книгата на Юханес, пергаментов ръкопис с изключителна културна стойност, но и съхранил смразяващи признания.
Поглеждайки я, Сюзън се изхили. Винаги бе сухар по природа. Холи, която бе ходила на уроците по поезия заедно с Фелиша, напротив, позна думите.
- Това е хайку - каза тя.
- Басьо - уточни Фелиша.
- Хайкуто е добро. Освободи главата си от мислите и позволи на нещата да бъдат самите себе си. Позволи на жабата да скочи - усмихна се Холи.
- А плясъкът на водата? Какъв ще се стори той на жабата? - попита по-скоро вишните, отколкото Холи, Фелиша.
Не й се наложи да отвежда Шон против волята му. Намери го с халба бира в ръка в компанията на момчетата от футболния отбор. Момчетата, които играеха европейски футбол и се возеха на фолксвагени или БМВ-та в зависимост от благосъстоянието на родителите им. Те носеха мокасини и ризи с избродирани стикове за поло на джобчетата на гърдите и слушаха особени британски рокгрупи, например „Смитс”. Шон презираше всичко вулгарно от типа на селяндурите, както той казваше. Някой би могъл да каже, че вулгарен бе именно Шон или че поне е много надут, но той имаше чувство за хумор. Освен това бе ходил на уроците по поезия заедно с Фелиша и много от разсъжденията му бяха сериозно обмислени и фини. И все пак тази вечер най-важна бе външността му. Забелязал приближаващата се Фелиша, той остави приятелите си и се приближи до нея. Все още с бира в ръка.
- Е, как е моето момиче?
- Не е зле - каза Фелиша с тон, който ясно подсказваше, че определено нямаше да й е зле и на някое друго място. Шон схвана намека. Умееше да чете добре между редовете.
- Купонът, всъщност, е доста скучен. Не искаш ли да се повозим с колата ми?
- Не си ли пийнал, случайно, малко повечко? - попита го Фелиша.
Шон допи оставащото в халбата и я хвърли на тревата.
- Само халба или две.
Фелиша се засмя.
- Тогава, моля те, карай внимателно. В плановете ми за вечерта въобще не влиза посещение на баща ми на работното му място.
- Аз, знаеш ли, винаги карам внимателно.
Отначало пътуваха дълго покрай реката, докато не се озоваха извън града. Шон бе от онези, които караха БМВ. Наистина, колата не бе от най-новите. Родителите му, изглежда, не искаха да го глезят толкова, колкото позволяваха доходите им. Спряха в пущинака под железопътния мост. Долу, под ската, смътно се виждаше тъмната лента на река Джеймс. Двигателят още не бе изгаснал, когато започнаха да се целуват страстно. Шон почти веднага посегна към гърдите й и тя не му попречи. Когато обаче ръката му се придвижи по-надолу, тя я отблъсна рязко. Не позволявайки да го спре, той опита отново да пъхне ръката си между краката й и по-нататък - под полата й. Тя се изтръгна от обятията му.
- Искам секс, но не в колата.
Той седна и оправи якичката на ризата си, за която тя току-що се бе държала. Фелиша забеляза, че е ядосан. Изведнъж се усъмни дали е чак толкова красив.
- Добре, да отидем у нас. Дъртите отпрашиха за вилата ни след Хоупуел и ще се върнат чак утре.
Нещо се сви в гърдите й. В главата й зашумя и шумът приличаше на тъжния плисък на реката, влачеща тежко водите си под тях. Тя обаче продължаваше да изпитва странно влечение към Шон.
Той подкара бавно по виещия се път обратно към града. Пред тях бяха само конусите на хвърляната от фаровете светлина и нощната тъма. Като че ли тези конуси ги влачеха напред. Крие Айзък пееше по радиото своята „Порочна игра”. Когато вече се приближаваха до града и песента завършваше с тягостното признание: „На този свят няма любов”, Фелиша усети изведнъж, че вече не владее ситуацията. Трябваше да помоли Шон да я откара веднага у дома й. Защо не го бе направила? Не знаеше и досега.
В 23:30 те оставиха колата в гаража на семейство Невинс между малко японско автомобилче и още едно свободно място. Качиха се право у Шон. Той живееше в голяма стая с прозорец, гледащ към обраслата градина, която го пазеше от погледите на съседите, но не и от дневните слънчеви лъчи. По средата на стаята имаше спалня, напомняща на Фелиша за стаята на родителите й. Всичко останало също изглеждаше подобно - всичко, освен температурата.
В останалата къща се поддържаше хлад, само в стаята на Шон цареше жега. Климатикът бе изключен, а прозорецът отворен, за да може в стаята да влиза гъстият и влажен въздух.
- Имам малка странност - каза Шон. - Най-добре спя на жега.
Фелиша се усмихна.
- Ако ти е горещо, можем да се съблечем.
Дъхът на Фелиша спря.
- По-добре загаси осветлението - помоли тя.
Всичко това вече не й изглеждаше правилно. Съблякоха се в тъмното. Шон - бързо и ловко, сякаш се готвеше да спи. Фелиша - бавно и нерешително. По никакъв начин не можеше да разкопчае сутиена си. В един момент тя изведнъж се изплаши, че лежащият на кревата до нея и напълно съблечен Шон ще реши да й помогне. Ако бе го направил, тя щеше да изпадне в истерия. Той обаче просто лежеше в тишината като тъмен силует в тъмнината и тя дори не знаеше дали я гледа, или е затворил очи. Най-сетне се избави от сутиена. Реши да остави бикините си. Легна на кревата до него и се протегна да го целуне. Той не отговори на целувката й. Вместо това хвана ластика на бикините й и го дръпна. Той се скъса.