Злочестие [bg]

— А как се сдобиваме с уредите за катерене? — поинтересувах се аз.

— Нямам представа — призна Мизи. — Със сигурност не се продават в града. Мисля, че кланът, който прие Тиа, е планирал да ги купи отнякъде.

Седях напрегнато и мислех какво ли има предвид Мизи под „грозни“. Когато напуснахме клана Скат, Карла и хората ѝ пределно ясно ми казаха, че няма да помагат за спасяването на Тиа. Бяха прекалено уплашени от близката среща с Проф и бяха решени да се изнесат от града. През следващата седмица потайно се бяха изтеглили от Илдития и бяха избягали.

— И това не е всичко — додаде Мизи. — За да изпълним мисията на Тиа, имаме нужда от още цял тон неща. Модерна апаратура за разбиване на компютрите, парашути, кухненски миксери…

— Наистина? — попита Коуди.

— Аха.

— Готино — заключих аз и се облегнах назад.

Всъщност не го намирах готино. Наблюдавах развитието на плана в анимацията с малките скачащи фигурки. Два екипа, действащи независимо един от друг, за да отклонят внимание, да проникнат и да откраднат — всичко това без Проф да разбере какво става. Наистина беше добър план и можехме да го използваме да се доберем до Тиа, а не до компютрите.

Освен това беше невъзможен.

— Събирането на тази екипировка ще отнеме месеци — подхвърли Ейбрахам, докато гледахме как фигурките скачат с парашути от сградата. — Ако допуснем, че можем да я платим.

— Аха — съгласи се Мизи и скръсти ръце. — Предупредих ви. Ще се наложи да измислим нещо друго. Освен това имаме по-малко време и ресурси. Скапана работа.

Симулацията с фигурките свърши, а сградата, която се носеше пред нас, най-сетне стигна до края на града и изчезна. Стопи се като забравен сладолед.

Нямаме време да измислим нещо по-добро, помислих аз, докато четях списъка с необходимите и препоръчителните провизии и екипировка, който висеше във въздуха. Нямаме време и за по-лошо.

Станах и излязох от стаята.

Меган ме догони първа. Настигна ме бързо.

— Дейвид? — заговори ме тя, после се свъси при вида на солта по якето си, останала от облягането на стената. Изтръска я и двамата слязохме на втория етаж.

Останалите ни последваха. Без да проговоря, отведох групата на първия етаж. Тук можехме да чуваме гласовете от съседните сгради. Съседите ни се изнасяха, готови за рухването на домовете си.

Обърнах се и влязох в стаята на Крадеца. Епичният седеше увит в одеяла, въпреки че не беше студено, в стол до камина, която беше оставил незапалена.

Трябваше да го изиграя спокойно, внимателно и като истински водач.

Проснах се на един от диваните на Крадеца.

— Е, свърши се. Напълно сме прецакани. Съжалявам, велики. Провалихме те.