Японският любовник
- Автор: Альенде Исабель, Алиенде Исабел
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ИК КОЛИБРИ
- ISBN: 978-619-150-736-8
- Переводчик: Катя Диманова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Японският любовник». Краткое содержание книги:
Радмила и нейният съпруг, Джим Робинс, заведоха малката в дома си, който на нея ѝ се стори луксозен, макар да беше най-обикновена дървена и доста занемарена къща в един от работническите квартали в южния край на града. Майка ѝ бе направила лек опит да разкраси една от двете стаи с възглавнички във формата на сърца и плюшено мече с розов балон, завързан е конец за лапата му. Тя посъветва Ирина да седне пред телевизора и да прекарва там колкото часове можеше да издържи; това бил най-добрият начин да научи английски, знаела го от личен опит. Четиридесет и осем часа по-късно я записа в близкото общинско училище, където повечето ученици бяха негри и латиноамериканци, непознати за момиченцето раси. След месец Ирина вече знаеше няколко изречения на английски, но имаше добър слух и скоро вече можеше да следи уроците. След година щеше да говори без акцент.
Джим Робинс беше електротехник и членуваше в профсъюза, вземаше възможния максимум на час и беше осигурен в случай на злополука и други беди, само дето невинаги имаше работа. Поръчките се раздаваха по ред, по списъка на членовете, като се започнеше от първото име, после следваше вторият в списъка, третият и така нататък. Който завършеше дадена поръчка, отиваше на опашката на списъка и понякога чакаше с месеци, преди отново да го повикат, освен ако не беше близък със синдикалните шефове. Радмила работеше на щанда за детско облекло в един магазин; отиването до там ѝ отнемаше час и четвърт и връщането – още толкова. Когато Джим Робинс имаше работа, двете го виждаха съвсем рядко, защото той използваше случая, за да работи до изнемога – за извънредните часове му плащаха двойно или тройно. В тези периоди не пиеше и не се дрогираше, понеже при най-малкото невнимание токът можеше да го убие, но през дългите месеци на безделие се наливаше с алкохол и използваше такава смесица от наркотици, че беше учудващо как успява да си стои на краката. "Моят Джим е държелив като бик, нищо не може да го повали", хвалеше се Радмила. Тя му правеше компания в запоите, доколкото тялото ѝ позволяваше, но нямаше неговия капацитет и скоро рухваше.
Още в първите ѝ дни в Америка пастрокът представи на Ирина своите правила, както сам той ги наричаше. Майка ѝ не узна за това или се преструваше, че не знае, в продължение на две години, докато на прага им не застана Рон Уилкинс и ѝ показа значката на ФБР.
ТАЙНИ
След многократните молби от страна на Ирина и съответните колебания, Алма се съгласи да оглави групата за освобождаване, която на Ирина ѝ хрумна да създаде, забелязвайки колко са тъжни обитателите на "Ларк Хаус", които живееха вкопчени в своите притежания, и колко по-спокойни са онези, които имаха по-малко. Ирина бе видяла Алма да се отървава от толкова много принадлежности, че се побоя да не би да ѝ поиска назаем четката за зъби, затова реши, че тя най-добре ще вдъхне живот на групата. Бяха се записали петима, сред тях и Лени Бийл, и всички дойдоха точно навреме; Алма обаче не се появи. Чакаха я петнайсет минути, преди Ирина да отиде да я повика. Завари апартамента празен и бележка от Алма, в която ѝ съобщаваше, че ще отсъства няколко дни, и я молеше да се грижи за Неко. Котаракът бе прекарал поредната болест и не биваше да остава сам. В жилището на Ирина беше забранено да се вкарват животни и тя трябваше да го вмъкне тайно в пазарска торба.
Същата нощ Сет ѝ се обади по джиесема да пита за баба си, защото бе минал привечер да я види и като не я заварил, се разтревожил; той смяташе, че Алма не се е съвзела напълно след епизода в киното. Ирина му каза, че е заминала за поредната си любовна среща и е забравила за поетия ангажимент; и нея бе поставила в неприятно положение с групата за освобождаване. Сет имаше среща с клиент на пристанището в Оукланд и понеже беше близо до Бъркли, покани Ирина на суши – най-подходящата според него храна, за да говорят за японския любовник. Тя беше вече в леглото с Неко и играеше на "Елдър Скролс V", любимата ѝ видео игра, но се облече и излезе. Ресторантът беше оазис на източно спокойствие, целият в светло дърво, със сепарета с паравани от оризова хартия, осветяван от червени глобуси, чиято топла светлина приканваше към отпускане.