Японският любовник
- Автор: Альенде Исабель, Алиенде Исабел
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ИК КОЛИБРИ
- ISBN: 978-619-150-736-8
- Переводчик: Катя Диманова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Японският любовник». Краткое содержание книги:
– Нося ти добри новини, Елисавета – обърна се Уилкинс към Ирина.
– Никой не ме е наричал Елисавета от години.
– Естествено. Извинявай.
– Спомнете си, че сега съм Ирина Базили. Вие сам ми помогнахте да избера това име.
– Разказвай, моето момиче. Как я караш? Ходиш ли на терапия?
– Нека бъдем реалисти, агент Уилкинс. Знаете ли колко печеля? Не е достатъчно, за да ходя на психолог. Общината плаща само по три сеанса, които вече съм използвала, но както виждате, не съм се самоубила. Живея нормално, работя и смятам да започна обучение по интернет. Искам да уча терапевтичен масаж, добра професия за човек със силни ръце като мен.
– Ходиш ли на лекар?
– Да. Вземам един антидепресант.
– Къде живееш?
– В Бъркли, в сравнително голяма и евтина стая.
– Тази работа е добра за теб, Ирина. Тук си на спокойствие, никой не те тормози, на сигурно място си. Казаха ми много хубави неща за теб. Говорих е директора и той подчерта, че си най-примерната му служителка. Имаш ли си приятел?
– Имах, но почина.
– Какво говориш! Боже господи! Само това ти липсваше, момиче, много съжалявам. От какво почина?
– От старост, предполагам; беше минал деветдесетте. Но тук има и други възрастни господа, готови да се сгодят за мен.
Уилкинс не се засмя. Помълчаха известно време, духайки и сърбайки кафето от картонените чаши. Изведнъж Ирина почувства как я налягат тъга и самота, сякаш мислите на този свестен човек бяха нахлули в нея, смесвайки се с нейните, и гърлото ѝ се сви. В отговор на телепатична връзка, Рон Уилкинс я прегърна през рамо и я привлече към едрите си гърди. Сладникавият му одеколон беше несъвместим с мъжете като него.
Ирина усети топлината, която агентът излъчваше! Като печка, грапавата повърхност на сакото му под бузата си, успокояващата тежест на ръката? Му и притихна за няколко минути така, на топло, вдишвайки миризмата му на куртизанка, докато той я потупваше лекичко по гърба, както би потупвал внука си, за да го успокои.
– Какви новини ми носите? – попита го Ирина, като се посъвзе.
– Компенсация, Ирина. Съществува един стар закон, за който никой не се сеща, даващ правото на жертви като теб да получат компенсация. С нея би могла да плащаш за лечението, от което наистина се нуждаеш, да учиш, а ако извадим късмет, ще можеш да направиш дори първата вноска за малък апартамент.
– Това е теория, агент Уилкинс.
– Има хора, които вече са получили компенсация.
Той ѝ обясни, че в нейния случай, макар и отдавнашен, един добър адвокат би могъл да докаже, че е понесла сериозни щети вследствие на случилото се, че страда от посттравматичен синдром и се нуждае от психологическа помощ и от лечение. Ирина му напомни, че виновникът не разполага със средства, които да бъдат конфискувани за нейната компенсация.
– Арестувани са други хора от мрежата, Ирина. Хора с власт и пари.
– Тези хора не са ми направили нищо. Има само един виновник, агент Уилкинс.
– Виж какво, моето момиче. На теб ти се наложи да смениш самоличността и адреса си, загуби майка си, съучениците си и останалите си познати, на практика живееш под прикритие в друг щат. Случилото се не принадлежи на миналото, може да се каже, че то продължава да се случва и че има много виновници.
– Така мислех преди, господин Уилкинс, но реших, че няма вечно да бъда жертва, за мен тази страница е затворена. Сега съм Ирина Базили и имам друг живот.
– Съжалявам, че ти го напомням, но ти продължаваш да бъдеш жертва. Някои от обвиняемите с радост биха ти платили обезщетение, за да избегнат скандала. Ще ми разрешиш ли да дам името ти на адвокат, специалист по подобни дела?
– Не. За какво да ровим пак?
– Помисли си, моето момиче. Помисли си добре и ми се обади на този номер – каза агентът и ѝ подаде визитната си картичка.
Ирина изпрати Рон Уилкинс до входа и прибра визитката без намерението да я използва; беше се справила сама, нямаше нужда от тези пари, смяташе ги за мръсни, а и това означаваше да изтърпи отново същите разпити и да подписва декларации с най-срамните подробности, не искаше да разравя жарта на миналото по съдилищата, беше пълнолетна и никой съдия нямаше да ѝ спести срещата с обвиняемите. Ами пресата? Тя се ужасяваше, че хората, на които държеше, малцината ѝ приятели, старците от "Ларк Хаус", Алма и най-вече Сет Беласко ще научат.