Японският любовник
- Автор: Альенде Исабель, Алиенде Исабел
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ИК КОЛИБРИ
- ISBN: 978-619-150-736-8
- Переводчик: Катя Диманова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Японският любовник». Краткое содержание книги:
Тя му помогна да събуе обувките си и го бутна върху матрака на пода, който играеше ролята на легло. Чаршафите бяха чисти, както всичко в стаята, защото баба ѝ и дядо ѝ бяха научили Ирина, че беднотията не е извинение за мръсотията.
– Какво е това? – попита Сет, сочейки камбанката на стената, завързана с връв, която минаваше през една дупка към съседната стая.
– Нищо, не се притеснявай.
– Как нищо? Кой живее от другата страна.
– Тим, моят приятел от кафенето, съдружникът ми във фирмата за къпане на кучета. Понякога имам кошмари и ако почна да викам, той дръпва връвта, камбанката звънва и аз се събуждам. Така сме се уговорили.
– Ти имаш кошмари, Ирина?
– Разбира се. Ти нямаш ли?
– Не. Но виж, еротични сънища имам. Да ти разкажа ли някой от тях?
– Заспивай, Сет.
След по-малко от две минути Сет бе изпълнил нареждането. Ирина даде лекарството на Неко, изми се в легена с вода от каната, облече една стара тениска и се сви, залепена за стената, като сложи котката между себе си и Сет. Заспа много трудно, смущавана от присъствието на мъжа до нея, от шумовете в сградата и вонята на карфиол. Единственото прозорче към външния свят беше толкова нависоко, че се виждаше само малък правоъгълник небе. Понякога луната минаваше за кратък поздрав, преди да продължи по пътя си, но това не беше една от тези благословени нощи.
Ирина се събуди от слабата утринна светлина, която влизаше в стаята, и установи, че Сет вече го няма. Беше девет часът и тя трябваше да е излязла преди час и половина за работа. Боляха я главата и всички кости, сякаш махмурлукът от сакето бе преминал в нея чрез осмоза.
ИЗПОВЕД
Алма не се прибра в "Ларк Хаус" този ден, нито на следващия; не се обади и по телефона да попита за Неко. Котаракът не беше ял три дни и едва преглъщаше водата, която Ирина му вкарваше в муцунката със спринцовка; лекарството не му беше повлияло. Тя тъкмо се готвеше да помоли Лени Бийл да го заведе при ветеринаря, когато Сет Беласко се появи в "Ларк Хаус" свеж, избръснат, с чисти дрехи и разкаян вид, засрамен от епизода през предишната нощ.
– Току-що научих, че в сакето имало седемнайсет процента алкохол – обяви той.
– С мотора ли си? – прекъсна го Ирина.
– Да. Заварих го невредим там, където го оставихме.
– Тогава ме закарай до ветеринаря.
Прие ги доктор Калет, същият, който преди години беше ампутирал лапата на София. Не беше съвпадение: лекарят работеше като доброволец в организацията, където се даваха за осиновяване румънските кучета, и Лени го бе препоръчал на Алма. Доктор Калет постави диагноза "чревен блокаж"; котаракът трябваше да бъде опериран незабавно, но Ирина не можеше да вземе това решение, а мобилният на Алма не отговаряше. Сет пое нещата в свои ръце, плати депозита от седемстотин долара, който му поискаха, и подаде котарака на медицинската сестра. Малко след това отидоха с Ирина в кафенето, където тя беше работила, преди да започне при Алма. Посрещна ги Тим, който за три години не бе напреднал ни най-малко.
Сет все още усещаше стомаха си разбъркан, но умът му се бе прояснил и бе стигнал до заключението, че дългът му да се грижи за Ирина не бива повече да се отлага. Не беше влюбен по същия начин, както преди в други жени, с обсебваща страст, без пространство за нежност. Желаеше я и чакаше тя да поеме по тесния път на еротиката, но търпението му се бе оказало напразно; време беше да премине към преки действия или да се откаже окончателно от нея. Нещо в миналото на Ирина я възпираше, нямаше друго обяснение за непреодолимия ѝ страх от интимност. Блазнеше го идеята да прибегне до своите детективи, но беше решил, че Ирина не заслужава такова недостойно отношение. Предположи, че загадката ще се изясни в даден момент, и преглътна въпросите, но вече му беше дошло до гуша от толкова задръжки. Най-напред трябваше да я измъкне от мръсната дупка, в която живееше. Беше подготвил доводите си, както за явяване пред съда, но когато я видя пред себе си, с унесеното ѝ лице и грозната шапка, забрави речта си и направо ѝ предложи да се премести да живее при него.
– Апартаментът ми е удобен, квадратни метри – дал Господ, ще си имаш своя стая и отделна баня. Безплатно.
– Срещу какво? – попита тя недоверчиво.
– Срещу това, да работиш за мен.
– Какво точно?
– По книгата на семейство Беласко. Изискват се много проверки, а аз нямам време.
– Работя четиресет часа седмично в "Ларк Хаус" и още дванайсет за баба ти, освен това къпя кучета в края на седмицата и се готвя да започна да уча вечерно. Имам по-малко време от теб, Сет.