Японският любовник
- Автор: Альенде Исабель, Алиенде Исабел
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ИК КОЛИБРИ
- ISBN: 978-619-150-736-8
- Переводчик: Катя Диманова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Японският любовник». Краткое содержание книги:
– Къде според теб ходи Алма, когато изчезне? – попита я Сет, след като поръчаха храната.
Ирина напълни със саке керамичната му купичка. Алма ѝ бе казала, че в Япония по правило се сервира на сътрапезника и се чака някой да те обслужи.
– В един мотелски комплекс в Пойнт Рейес, на около час и четвърт от Сан Франциско – бунгала до водата, доста усамотени, с хубава риба и морски дарове, сауна, красив изглед и романтични стаи. По това време е студено, но във всяка стая има камина.
– Откъде знаеш всичко това?
– От извлеченията по кредитната карта на Алма. Потърсих мотела в интернет. Предполагам, че е там с Ичимей. Нали няма да идеш да я притесняваш, Сет!
– Как ти дойде на ума! Тя никога не би ми го простила. Но мога да пратя някой детектив да хвърли едно око.
– Недей!
– Няма, разбира се. Но признай, че това е тревожно, Ирина. Баба отслабна, може да получи пристъп като в киното.
– Тя все още е господар на живота си, Сет. Разбра ли нещо повече за семейство Фукуда?
– Да. Сетих се да попитам баща ми и се оказа, че той помни Ичимей.
Лари Беласко беше на дванайсет през 1970 година, когато родителите му обновиха къщата в Сий Клиф и купиха съседния парцел, за да разширят и без това просторната градина, която така и не се бе възстановила напълно след опустошителната пролетна слана, когато почина Исаак Беласко, и от последвалата немара. Според Лари един ден се появил някакъв мъж с азиатски черти, работни дрехи и бейзболна шапка, който отказал да влезе в къщата под предлог, че ботушите му са кални. Това бил Ичимей Фукуда, собственик на парника за цветя и растения, който преди това притежавал в съдружие с Исаак Беласко, но сега бил негова собственост. Лари усетил, че майка му и този човек се познават. Баща му казал на Фукуда, че той не разбира нищо от градини и че решенията ще взема Алма, което учудило момчето, защото Натаниел ръководел Фондация "Беласко" и поне на теория разбирал доста от градини. Предвид мащабите на имота и грандиозните планове на Алма, били нужни няколко месеца за завършване на проекта. Ичимей измерил парцела, проучил качествата на почвата, температурата и посоката на вятъра, рисувал черти и номера в един скицник, следван по петите от заинтригувания Лари. Малко след това дошъл с екип от шестима работници, всичките от неговата раса, и първия камион с материали. Ичимей бил спокоен човек с пестеливи движения, наблюдавал внимателно, никога не изглеждал забързан, говорел малко и в тези случаи гласът му бил толкова тих, че Лари трябвало да се приближава, за да чува. Рядко подхващал разговор или отговарял на въпроси за себе си, но забелязвайки неговия интерес, му разказвал за природата.
– Татко ми каза нещо много любопитно, Ирина. Увери ме, че Ичимей имал аура – добави Сет.
– Какво?
– Аура, невидимо сияние. Кръгъл ореол зад главата, като на светците по иконите. Този на Ичимей бил видим. Татко обясни, че невинаги се забелязвал, само понякога, в зависимост от светлината.
– Шегуваш се, Сет...
– Баща ми не се шегува, Ирина. А! Още нещо: този човек трябва да е нещо като факир, защото умеел да контролира пулса и температурата си, можел да затопли едната си ръка, все едно гори в треска, и да вледени другата. Ичимей го показал па баща ми няколко пъти.
– Това Лари ли ти го каза, или ти си го измисляш?
– Каза ми го, честна дума. Баща ми е скептик, Ирина, не вярва в нищо, което не може сам да провери.
Ичимей Фукуда завършил проекта и добавил като подарък малка японска градина, която подредил за Алма, а след това оставил работата на другите градинари. Лари го виждал само когато идвал от време на време да ги наглежда. Забелязал, че никога не разговаря с Натаниел, само с Алма, към която се отнасял официално, поне пред него. Ичимей идвал на входа за прислугата с букет цветя, събувал обувките си и влизал, поздравявайки с кратък поклон. Алма винаги го чакала в кухнята и отговаряла на поздрава му по същия начин. Слагала цветята във ваза, той приемал чаша чай и за кратко се отдавали на бавния и мълчалив ритуал, пауза в живота и на двамата. След две години, когато Ичимей престанал да идва в Сий Клиф, Лари научил от майка си, че бил заминал за Япония.