Японският любовник
- Автор: Альенде Исабель, Алиенде Исабел
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ИК КОЛИБРИ
- ISBN: 978-619-150-736-8
- Переводчик: Катя Диманова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Японският любовник». Краткое содержание книги:
– Дали са били любовници по онова време, Сет? – запита Ирина.
– Не мога да задам такъв въпрос на баща ми, Ирина. А и едва ли ще знае. Ние не знаем почти нищо за родителите си. Но да предположим, че през 1955 година са били любовници, както баба ми е споменала пред Лени Бийл, разделили са се, когато Алма се е омъжила за Натаниел, срещнали се отново през 1962 година и оттогава са заедно.
– Защо през 1962 година? – попита Ирина.
– Предполагам, Ирина, не съм сигурен. Тогава умря прадядо ми Исаак.
Той ѝ разказа за двете погребения на Исаак Беласко и как тогава близките му узнали за добрините, които бе направил патриархът през живота си, за хората, които бе защитавал безплатно като адвокат, за парите, които бе дарил или заел на нуждаещи се, за чуждите деца, които бе изучил, и за благородните каузи, които бе подкрепил. Сет бе открил, че семейство. Фукуда дължали много услуги на Исаак Беласко, те го уважавали и обичали, и смяташе, че със сигурност са присъствали на едно от двете погребения. Според семейното предание, малко преди Исаак да почине, семейство Фукуда си взели обратно старинния меч, който били заровили в Сий Клиф. В градината все още стояла паметната плоча, с която Исаак наредил да обозначат мястото. Най-вероятно е Алма и Ичимей да са се срещнали тогава.
– От 1955 до 2013 година са петдесет и няколко години, горе-долу толкова, колкото Алма каза на Лени – пресметна Ирина.
– Дори да е подозирал, че жена му си има любовник, дядо ми Натаниел се е правел, че не знае. В моето семейство привидностите са по-важни от истината.
– Това и за теб ли важи?
– Не. Аз съм черната овца. Достатъчно е да ти кажа, че съм влюбен в едно бледо като вампир момиче от Молдова.
– Вампирите са от Трансилвания, Сет.
През тези дни често мислех за господин Исаак Беласко, защото синът ми Майк навърши четиресет години и реших да му предам семейния катана на Фукуда; вече е негов ред да го пази. Чичо ти Исаак ме повика един ден, в началото на 1962 година, за да ми каже, че може би вече е време да си вземем меча, заровен преди двайсет години в градината на Сий Клиф. Сигурно вече е подозирал, че е тежко болен и че краят му наближава. Отидохме всички оцелели от нашето семейство, майка ми, сестра ми и аз. Придружаваше ни Кеми Морита, духовната учителка по оомото. В деня на церемонията в градината ти беше на пътешествие със съпруга си. Може би чичо ти е избрал точно тази дата, за да избегне нашата среща. Какво ли е знаел той за нас? Най-вероятно почти нищо, но той беше много досетлив човек.
Ичи
Докато Ирина прокарваше сушито със зелен чай, Сет изпи повече горещо саке, отколкото можеше да носи. Съдържанието в паничката изчезваше на една глътка и Ирина, увлечена в разговора, отново му я пълнеше. Никой от двамата не бе забелязал кога сервитьорът, облечен в синьо кимоно и с лента на главата, им е донесъл нова бутилка. Като дойде ред за десерта – сладолед с карамел, Ирина видя умолителния и замъглен от алкохола поглед на Сет, знак, че е време да се сбогуват, преди да изпаднат в неудобно положение, но не можеше да го изостави в това състояние. Сервитьорът предложи да му повика такси, но той отказа. Излезе е препъване, опирайки се на Ирина, но студеният въздух навън засили ефекта от сакето.
– Мисля, че не бива да карам… Може ли да прекарам нощта при теб? – изфъфли той е надебелял език.
– Какво ще правиш е мотора? Тук може да ти го откраднат.
– Майната му на мотора.
Извървяха пеш десетте пресечки до квартирата на Ирина, което им отне почти час, защото Сет напредваше е рачешка стъпка. Тя беше живяла и на по-лоши места, но в компанията на Сет се засрами от разнебитената и мръсна сграда, която споделяше с още четиринайсет други наематели, натъпкани в стаи със стени от шперплат, част от тях без прозорец или вентилация. Това беше един от блокове с нормиран наем в Бъркли, който собствениците му не си даваха труда да поддържат, защото нямаха право да повишават наема. От външната мазилка бяха останали само петна, капаците на прозорците висяха на пантите, а в двора имаше камари от ненужни вехтории: спукани гуми, части от велосипеди, пожълтяла тоалетна чиния, която се въргаляше там от петнайсет години. Вътре миришеше на нещо средно между тамян от пачули и вкисната супа от карфиол. Никой не чистеше коридорите и общите бани. Ирина се къпеше в "Ларк Хаус".
– Защо живееш в тая кочина? – попита я, смаян, Сет.
– Защото е евтино.
– Тогава си много по-бедна, отколкото мислех, Ирина.
– Не знам какво си мислел, Сет. Почти всички хора са по-бедни от семейство Беласко.