Цялото кралско войнство
- Автор: Уоррен Роберт Пенн
- Год: 1982
- Язык: болгарский
- Год: Народна култура
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Цялото кралско войнство». Краткое содержание книги:
Противно на очакванията той не отразява драматизма на кошмарните военни години, а се обръща към друг важен етап в обществено-икономическото развитие на САЩ от края на 30-те и началото на 40-те години.
Това обаче в никакъв случай не го превръща в носталгично-ретроградно четиво.
Напротив - вечно актуалните и животрептящи проблеми, които той разработва, свързани с генезиса на политическия популизъм, с ролята на харизматичния лидер, увличащ след себе си масите с полудиктаторски способи и използвайки ги за лична употреба, както и тревожните размисли за адекватното функциониране на капитализма в американски условия - дали по линия на колаборацията между властта и магнатите чрез ниските данъци и постоянните инвестициии или чрез драстичното стълкновение и използване плашилото на данъчната секира, го поставят в редицата на най-значимите шедьоври на американската проза, чиято важност нараства днес в условията на постоянно променящия се съвременен свят, в който последователите на Уили Старк съвсем не са намалели.
— Не мислите ли, че обяснението е много по-просто? Ако в течение на толкова години властите бяха направили поне малко нещо за народа, щеше ли Старк да се добере толкова лесно до върха и да разгони всички с голи ръце? И щеше ли да му се наложи да търси все къси пътища, за да навакса онова, което е могло да бъде направено отдавна, ако някой си е дал мъничко труд? Предлагам ви този въпрос просто като тема за разискване.
Половин минута не се чу никакъв звук. Гранитното лице на господин Патън се беше наклонило към мен като паметник, готов да падне, торбичката под брадата на госпожа Патън играеше, сякаш в нея имаше котета, Младия ръководител само дишаше тежко, съдията седеше, оглеждайки останалите с жълтите си очи, а майка ми въртеше ръце в скута си. Накрая тя каза:
— О, момчето ми, но аз не знаех, че ти… гледаш по този начин на всичко това.
— Ъ-ъ-ъ… не — обади се и господин Патън. — И аз не знаех… ъ-ъ-ъ…
— Не съм казал, че гледам по този начин — обясних аз. — Само ви предложих тема за разискване.
— Разискване, какво ще разискваме! — избухна господин Патън, дошъл отново на себе си. — Не ме интересува какво е било управлението на щата в миналото. Но като сегашното никога не е било. И никой не се е опитвал да заграби в ръцете си целия щат. Никой още…
— Темата се оказва много интересна — каза съдията и отпи от коняка си.
И те отново се емнаха, всички освен майка ми, чиито ръце продължаваха да се въртят в скута, при което огънят от камината току избухваше в големия брилянт, подарен й съвсем не от Учения прокурор. И не млъкнаха, докато ме стана време да се разотидат.
— Коя е тази госпожица Дюмонд? — попитах майка ми на другия ден следобед, когато седяхме пред камината.
— Дъщеря на сестрата на господин Ортън — отвърна тя — и негова бъдеща наследница.
— Ясно — казах аз, — ще трябва да се чака, докато тя получи наследството, а после се оженваш за нея и я удавяш във ваната.
— Не говори така.
— Не се безпокой — казах й. — Аз с удоволствие бих я удавил, само че парите й не ми трябват. Изобщо не се интересувам от пари. Ако се интересувах, достатъчно би било да протегна ръка, за да паднат десет хилядарки. Двайсет хилядарки. Дори…
— Ох, момчето ми… нали господин Патън каза… тези хора, с които си свързан… Стой настрана от всякакви машинации.
— Машинации имаш тогава, когато човекът, който ги върши, се чуди откъде първо да загребе.
— Все едно, момчето ми… тези хора…
— Аз не зная какво вършат тези хора, както ти ги наричаш. Много внимавам да не разбера кой какво върши и кога го върши.
— Недей, момчето ми, моля те, недей.
— Какво недей?
— Недей се замесва в… в каквото и да било.
— Та аз казах само, че ако протегна ръка, ще паднат десет хилядарки, не чрез машинации. За информация. Информацията е пари. Но както ти обясних, аз не се интересувам от пари. Ни най-малко. Уили също.
— Уили?
— Искам да кажа, Шефа. Той не се интересува от пари.
— От какво се интересува тогава?
— Интересува се от Уили. Съвсем просто и непосредствено. А когато някой се интересува от себе си така просто и непосредствено, както Уили, тогава можеш да го наречеш гений. Само дръвници като Патън се интересуват от пари. Дори големите тузове, които печелят купища пари, не се интересуват от пари. Хенри Форд не се интересува от пари. Той се интересува от Хенри Форд и затова е гений.
Тя ме хвана за ръката и каза загрижено:
— Недей, момчето ми, недей да говориш така.
— Как „така“?
— Когато говориш по такъв начин, не зная какво да мисля. Просто не зная. — Тя ме погледна умолително, а светлината от камината, която падаше върху бузата й, правеше хлътнатината по нея по-дълбока и по-гладна. Тя покри с десница ръката ми, която държеше в лявата си длан, а когато една жена прави такъв сандвич от ръката ти, това винаги е прелюдия към нещо. В дадения случай ето към какво: — Не е ли време… момчето ми, не е ли време да се повразумиш? Защо не си вземеш някое хубаво момиче и…