Последната кралица на Индия

— Тя е много състрадателна — отговорих тихичко. — И мисля, че понякога наистина има нужда от приятел.

— Но тя е кралица! — изтъкна Джалкари. — И си има много приятели! А ти само печелиш врагове!

Приседнах на ръба на леглото си и я зачаках да обясни.

— Сита, не си мисли, че другите жени не ревнуват! — рече Джалкари.

— Кои други жени?

— Всичките!

— И ти ли?

Тук тя замълча.

— Да не би да ти е неприятно, че съм се сближила с рани?

— Може и да звучи дребнаво, но да! И ме боли. Мислех, че с теб сме приятелки!

— Но ние сме!

— Е — сви рамене тя, — моята ревност не е опасна за теб. Но внимавай с ревността на Кахини!

И въпреки това по нищо не личеше, че Кахини ревнува.

А после, два дена преди Дивали — нашият най-голям и най-пищен фестивал, празнуващ завръщането на повелителя Рама след победата му над демона цар Равана, в двореца се появи един лекар, който трябваше да прегледа рани и нейното все по-нарастващо в утробата ѝ дете. И тъй като подобни прегледи се извършваха всяка седмица, нямаше никакви причини да се опасяваме от нещо необичайно. Аз седях в стаята на кралицата с останалите дургаваси, когато на прага се появи Сундари с извънредно сериозна физиономия.

— Има новини от дворцовия лекар — изрече.

В стаята се възцари толкова тягостно мълчание, че чувах дори дишането на Моти от другия край.

— От Бомбай са пристигнали двама вестоносци, носещи опасна зараза. И двамата мъже били много болни още с пристигането си и веднага след влизането си в Джанси починали. Затова днес лекарят иска да прегледа и всички вас. Ако сте болни, ще има признаци за това по гърлото ви.

— След като заразата е дошла от Бомбай — обади се Кахини, — значи е далитска прокоба! Там е пълно с далити и…

— Кахини, сега не е моментът за това! — сряза я командирът ни.

В стаята отново се възцари напрегнато мълчание. Изминаха няколко минути до появата на лекаря, през което време повечето от нас се стараеха едва ли не да не дишат. След като тази нова болест започваше от гърлото, значи най-вероятно се разнасяше от дъха.

— Намасте, докторе! — поздрави го Сундари, когато той най-сетне се появи.

Докторът беше старец с коса, бяла и гъста като предена вълна. На врата му висеше медальон с образа на Дханвантари — лекарят на боговете. Всички притиснахме едновременно ръце за намасте, но докторът сякаш изобщо не забеляза. Вместо това изрече делово:

— Бих искал всички в стаята да се подредят в една редица. Когато стигна до всяка от вас, отворете уста колкото е възможно по-широко, за да мога да видя назад в гърлото ви.

Представете си колко неудобно се почувствахме всички ние от тази молба! Не стига че трябваше да стоим, отворили уста като риби на сухо, а на всичко отгоре пред мъж!

— Добре — занарежда той, когато тръгна по редицата. — Добре — но когато стигна до Джалкари, изрече: — Отдръпнете се вляво, моля!

— Рани да не е болна? — попита Кахини, когато дойде нейният ред.

— Не. Детето също е добре. Но всеки, който има симптоми за тази болест, ще бъде освободен от работа, докато не се възстанови!