Купата на небесата

— Как така? — попита Мемор. — Поведи ни.

— Очевидно тези лицеви движения са сигнали от подсъзнанието им. Така говорещите не знаят всичко, което разкриват.

— Не би трябвало! — извика внезапно една от младите Астрономи. Всички се обърнаха към нея и тя — дали не беше още в междинните фази на Просветлението? — осъзна, че е прекалила.

Омана извъртя ръбестата си глава и кехлибарените и сивите ѝ пера леко настръхнаха.

— Откритията на Мемор ти убягват. Тези същества не знаят как да стигнат до подсъзнанието си. Това е един вид еволюционно отмъщение — говори по начин, за който съзнанието не знае.

В галерията прозвуча уважителна глъчка — пръхтене, въздишки и кратки отблясъци в рубинено, знак на уважение към Омана.

— Коленича пред проницателността ви — каза младата със затворени очи.

— Това е пример за групова селекция — продължи Омана. — Говорещият не знае напълно какво казва — но слушателите знаят. Те виждат гласа на подсъзнанието в малките промени на изражението, в движенията на очите, устните и челюстите. Така групата научава истинските мисли и емоции, а говорещият не го осъзнава напълно.

— Така видът е колективно облагодетелстван — добави Мемор.

Омана се поклони в знак на съгласие и продължи:

— Така е било и с нашите самоусъвършенствания. Разкритието ни е дало достъп до подсъзнанието и е направило възможно съществуването на Купата.

Един едър Астроном надзорник с дебела перушина попита с бавни думи, примесени с остро чуруликане и мърдане на пера.

— Водачке на ято, нима намекваш, че тези примати са развили този лицев метод умишлено?

Водачката се замисли и настъпи уважителна тишина. Мемор видя, че оперението на останалите също се променя от по-яркото зелено и маслинено на вниманието в сиво и по-тъмносиньо — знак, че и те размишляват в опит да предположат какви ще са думите ѝ. Времето течеше, а членовете на съвета ровеха дълбоко и бавно в подсъзнанията си за прозрение. По този начин общото им подсъзнание, чрез линейно натрупване и съпоставяне на информация, постигаше истинската сила — натрупаната мъдрост на колективното мислене.

Носителката на мъдростта Асенат ги върна към съзнанието.

— Ясно е, че тези същества имат черти, от които можем да се поучим. Поне успяхме да приберем тялото на един загинал — не по вина на Мемор — примат и научихме много от него. ДНК-то им е подобно на нашето и на някои от абсорбираните. Това съвпада с приетото мнение, че ранният живот е разнесен в галактиката от слънчевата светлина.

Огледа се и извика драматично:

— Служещ квалифициран Астроном Мемор! Проблемът ни е как да постъпим с избягалите извънземни. Ти ги остави да избягат.

Ето, че се почна.

— Знанието говори, мъдростта слуша, Екосистемна водачке Асенат.

— Очаквах повече от теб.

— Мога да обясня някои от чертите, Водачке, и да опиша…

— Обясни.

— Тези примати живеят сред набор от желания, тласкан от естествения подбор, като всички нас. Корабът им е с прост дизайн, сякаш обществото им се е развило бързо. Това означава, че сега се намират в свят много по-различен от примитивния им живот. Въпреки това са тласкани от дълбоките си желания. Както и самите ние сме научили много отдавна, те се контролират трудно чрез опит или дори чрез медикаменти. Също като при нас, моралът им се бори с желанията. Те не могат да се разберат сами, без да видят собственото си подсъзнание.