Империя на бури

– Сполука – рече тихо.

Елида и Лоркан продължиха обяда си.

А когато сервитьорката дойде да й плати за него, Елида бръкна във вътрешния си джоб и извади сребърна монета.

Сервитьорката опули очи и отиде да й донесе рестото, но нея я интересуваха само изпителните погледи на Моли и колегите й.

Елида остави щедър бакшиш на масата, а после двамата с Лоркан се усмихнаха любезно на трупата и напуснаха пивницата.

Още с излизането Елида се нареди на края на опашката, без да сваля усмивката от лицето си и с все така изправен гръб.

Лоркан застана близо до нея, не привличайки особено внимание в тази си роля.

– Нямаш пари, а?

Тя го изгледа косо.

– Май съм грешала.

Белите му зъби просветнаха в усмивка – съвсем искрена този път.

– Е, надявай се да ни стигнат, Мериън, защото Моли всеки момент ще ти отправи предложение.

Елида извърна глава към хрущенето на чакъла под нечии черни ботуши и се натъкна на Моли пред себе си. Част от станалите чакаха пред пивницата, а другите свърнаха зад ъгъла и, навярно за да докарат фургона им.

Суровото лице на Моли беше пламнало, сякаш бяха спорили досега. Но тя само цъкна с език и рече:

– Временна работа, ако не струвате, ще изхвърчите и няма да си получите обратно парите за таксата.

Елида й се усмихна недотам престорено.

– Мериън и Лоркан на вашите услуги, мадам.

***

Съпруга. Свещени богове!

Беше надхвърлил петстотинте, а това... това момиче, тази млада жена, тази дяволица, каквото там беше, току-що си беше спечелила работа с лъжа. Хвърляч на мечове – как й беше хрумнало?

Лоркан стоеше пред пивницата с Мериън до себе си. Малка бедна трупа, и то в лош период, мислеше си той, докато двата боядисани в жълто фургона трополяха към тях, теглени от четири кранти.

Мериън наблюдаваше внимателно как Моли се качва на коларското място до чернокосата красавица, която не обръщаше абсолютно никакво внимание на Лоркан.

Е, фактът, че Мериън се представяше за негова съпруга, определено го лишаваше от всякакъв шанс за друго, освен да се любува на знойната хубавица.

Едва се сдържаше да не изръмжи. От месеци не си беше лягал с жена. И разбира се – разбира се – намираше подходяща кандидатка... тъкмо когато друга жена го беше впримчила в лъжите си.

Съпругата му.

Не че Мериън беше за изпускане, добави наум той, подчинявайки се на грубата заповед на Моли да се качват във втория фургон. Няколко от членовете на трупата ги следваха на грохналите си коне.

Мериън прие протегнатата ръка на брадатия, който с лекота я издърпа във фургона. Лоркан я последва, оглеждайки внимателно всеки от групичката им, както и малкото, сякаш сковано набързо градче. Няколко мъже и шепа жени бяха обърнали погледи след Мериън.

Невинното й лице в комбинация с пищните извивки на тялото й – още по-привлекателни сега, когато не куцаше, прилежно вдигнатата й коса... Момичето знаеше какво прави. Знаеше, че хората ще обръщат внимание на тези неща, ще мислят за тях, вместо за коварните лъжи, които им пробутваше.